Vertigo. Portraits #withoutadiagnosis







Вертиго. Портрети #бездиагноза

                                                          (философия на проекта)                 

Визуалният свят, чиято основна характеристика е стабилността, притежава своя собствена, независима система на посоките. Светът не се върти ако се обръщаме, а опит да си представим обратното би предизвикало дезориентация. Предполага се, че мускулната чувствителност и свойствата на вътрешното ухо служат и за задържане на визуалният свят в съответствие с вертикалната и хоризонтална визуална рамка на гравитацията. 
Живопис, постигната по метода на визуалния шум (по същество грешка с преосмислена функция), позволява привличането и употребата на анормалното, трансформирайки го в смисли, проникновения и символи. Провокиращ пример за конфликт при задържането на стабилност на визуалния свят спрямо гравитационната визуална рамка е състоянието вертиго. Известно още като световъртеж, вертиго се изразява в непрекъснато усещане за движение и от латински буквално означава „виене на свят”. Пренесено във визуалните изкуства – свят, задвижен от автономни правила и подложен на постоянен стрес тест от естетическите норми –отвъд установената стабилност, спохожда парадоксалното осъзнаване на движение, преминало в кинесична халюцинация. Преживяване, което може да определим за способно да поглъща в себе си нормалността.
Промяната във времето на положението на материална точка спрямо отправен визуален избор е определящо за понятието движение. Непрекъснатата промяна, предизвикана от вертиго, напомня символично пътуване (утопично или митично) с кораб. Пътуване през безпокойството, през граничния преход извършен от живите или мъртвите, или спускане в безсъзнателното. От друга страна знаем, че определени принципи и порядки в обществото са успели да се наложат като норма, а други биват табуирани, и/или се приемат за отклонения. Отклоненията имат свои симптоми,  на базата на които се поставят диагнози в зависимост от дистанцията им от смъртта. Следователно без диагноза, т.е. без знаци на смъртта (по Фуко), но и без знаци на живота, създадените с вертиго произведения-портрети са в невъзможност да бъдат табуирани, или да се приемат за отклонение. Портрети без-покойство, портрети в движение, заобикалящи смъртта или създаващи лъже-смърт. При тях покоят се преразпределя на части в движение, а смъртта е разпределена във времето множественост.
Създаден специално за есенните изложби, цикълът „Вертиго. Портрети #бездиагноза” въплъщава горните идеи и ги материализира чрез преосмислен визуален шум. Портретите са естествено продължение на търсенията ми в предходни проекти – „Пургаториум”, „Шум. Портрети на близък човек”, „Паднал кадър. Портрети в движение”, „Палимпсест. Портрети без име” и последният проект – „Парейдолия. Портрети в постановка”. Търсения, образуващи свързаности и среда за генериране на следващи идеи, чието осъществяване е невъзможно без предходността. Метафизичен постулат възникнал като следствие на променена проксемика (близост) с понятия като движение, лъже-смърт, шум, анормално и реализирали се на практика по кинесичен вертиго път.Тематичната повторяемост формира сюжетна арка, и заедно с повдигнатата тоналност в широките диапазони на основните спектрални цветове, са ключ за активиране на безпокойство и наслагване на центробежна динамика отвъд привидно установените тонални полета.
Картините в настоящата изложба приканват зрителя да преодолее страха от плаващия без пристан кораб, и да достигне стаените отвъд повърхността светове. Светове, разплискващи се във все по-раздалечените брегове на живописта.

Богдан Александров





"Apophis I", 160/200 cm., acrylic on canvas, 2018


Vertigo. Portraits #withoutadiagnosis


(A philosophy of the project)


Visual world whose main characteristic is stability has its own independent system of directions. The world will not spin if we turnaround and an attempt to imagine the opposite would cause disorientation. It is assumed that muscular sensitivity and features of the inner ear serve to keep the visual world in line with the vertical and the horizontal visual framework of gravity.
Painting achieved through the use of the visual noise method (in essence being a rethought function error) allows the attraction and use of the abnormal, and transforming it into meanings, insights and symbols. A provocative example of a conflict in maintaining the stability of visual world versus gravitational visual frame is the vertigo state. Also known as dizziness, vertigo is expressed in asense of continuous movement, and in Latin it literally means "the world is spinning". This conveyed into visual arts - a world driven by autonomous rules and put under a constant stress test by the aesthetic norms - beyond established stability, it comes to the paradoxical realization of a movement that has passed into a kinesic hallucination. An experience that can be defined as capable of absorbing normality within itself.
Changing the position of a material point over time in relation to a visual choice datum is decisive for the concept of movement. Constant change caused by vertigo is reminiscentof a symbolic (utopian or mythical) journey by ship, a journey through anxiety, through a bordering transition,the living or the dead go through, or a descent into the unconscious. On the other hand, we know that certain principles and norms in society have succeeded in establishing themselves as a norm, while others are tabooed and/or accepted as deviations. Deviations have their own symptoms on the basis of which diagnoses are made, depending on how far these are distanced from death. Therefore, without a diagnosis, i.e. without signs of death (according to Foucault), but without signs of life also, work-portraits created using the vertigo method is impossible to be tabooed or accepted as a deviation. Portraitswithout-quiescence, portraits in motion, bypassing death or creating pseudo-death. In these, stillness is redistributed in parts in motion, and death isa multiplicity dispensed over time.
Specifically created for the autumn exhibitions, the cycle “Vertigo. Portraits #withoutadiagnosis" embodies the above mentioned ideas and materializes them through a visual noise with a new meaning. The portraits are a natural continuation of my quests from previous projects – “Purgatorium”, “Noise. Portraits of a Dear Person", "Drop Frame. Portraits in Motion", “Palimpsest. Portraits without Name" and the latest project -"Pareidolia. Staged Portraits". Quests that create connectivity and environment for generating follow-up ideas, the realization of which is impossible without the precedent. A metaphysical postulate which originated as a result of altered praxis (proximity) to concepts such as movement, pseudo-death, noise, abnormal, and put into practice in a kinesic vertigo way. The thematic repeatability forms a storyline arch, and along with the increased tonality in the broad ranges of the main spectral colors, is the key to trigger anxiety, and overlaying of a centrifugal dynamics beyond the quasi-established tonal fields.
The paintings in this exhibition invite the viewer to overcome the fear of a sailing ship without a pier to dock and to reach the worlds smoldering beyond the surface. Worlds, splashing against the ever more distant shores of  painting.


Bogdan Alexandrov




No comments: