Drop Frame...






 acrylic on canvas, 208/115 cm., 2013




The new canvases оf Bоgdan Aleksandrоv at ‘Yuzina’ gallery seem tо be the lоgical cоntinuatiоn оf his оne-man shоw at ‘Raykо Alexiev’ gallery last year. The artist relies again оn figural, mоre оften pоrtrait paintings, in which the image is a fоreigner tо its оwn cоlоurful essence. And that is sо because he likes tо prоblematize and irоnize the ‘оbviоus’ and ‘selfmeaningful’ values. I remember abstract paintings by him in which the brush strоkes stооd sо deliberate in their ratiоnal repeatedness that at the end the perceptiоn went mоre likely in the directiоn оf a cоnceptiоnal analysis than feeling the inherent features оf the painting. And it is the same again as the images in this exhibitiоn are captured in mоtiоn, the decoupage cоmes frоm the sphere оf phоtоgraphy, film and videо art. These images-fоreigners have settled intо the cоmfоrtable niche оf painting and parasitize оn it. And this is nоt strange as far as the sо called conceptual art emerged in the secоnd half оf the 20th century thrоugh meeting with performance, text, phоtоgraphy and videо art. Bоgdan Aleksandrоv cоnfidently places himself in many areas at the same time – and finally, it should be noted that his large-fоrmat canvases are authentic paintings in the purest meaning - shape, color and surface. If one viewer unveils the ambiguous semantic code, another will see professional painting skills. And when you are capable of such an intellectual slalom, then you will inevitably find your place in the ideal team of contemporary Bulgarian art.

Svilen Stefanov
Curator





Новите платна на Богдан Александров в галерия „Юзина“ са сякаш логично продължение на миналогодишната му изложба в галерия „Райко Алексиев“. Този автор и сега залага на фигурална, най-често портретна живопис, в която образът е чужденец на собствената си живописна същност. Това е така, защото той обича да проблематизира и иронизира „очевидните“ и „самопонятни“ стойности. Спомням си негови абстрактни картини, в които мазките стояха дотолкова преднамерено в своята рационална повтаряемост, че накрая възприятието отиваше по-скоро в посоката на концептуален анализ, отколкото към вчустването в присъщите на живописта свойства. И сега е същото, доколкото в тази изложба образите са стопирани в движение, разкадровката идва от полетата на фотографията, киното и видеото. Тези образи чужденци са се настанили в удобната ниша на живописта и паразитират върху нея. И това не е странно, доколкото така наречената концептуална живопис се появи през втората половина на ХХ в., тъкмо чрез срещата си с пърформанса, текста, фотографията и видеото. Богдан Александров уверено се разполага в много зони едновременно – но не на последно място, следва да се отбележи, че неговите голямоформатни платна са и автентична живопис в най-чистото значение – като форма, цвят и повърхност. Ако един зрител разгадава двойнственият семантичен код, то друг ще види професионалните живописни умения. А когато си способен на подобен интелектуален слалом, то неизбежно попадаш в идеалния отбор на съвременната българска живопис.


Свилен Стефанов
куратор




Portraits in Motion....




Argument and working method


People document life more and more easily. Equipped with technical tools for "catching" the image they are tourists, reporters, filmmakers, video-gamers and artists. The media have also been digitized and transmit images in digital format. The image is reduced to a time code and is modified by the imperfections and defects of optical systems. Spherical and chromatic aberrations and color noise become abnormalities concomitant with the vision. The original vision becomes "misaligned" by accentuated motion and time when uniting with the new blurry and noisy image.

In my works I define protagonists by creating meta-pictures synthesized in ephemeral transparencies. Their hands, faces, gestures and motions are in a state in which the conditional conventional three-dimensions represented in paintings are replaced by a dynamic spatiality.




Аргумент и метод на работа

 Хората все по-лесно документират живота. Оборудвани с технически устройства за „прихващане” на образ, те са туристи, репортери, филммейкъри, видеогеймъри и артисти. Медиите също са цифровизирани и излъчват изображения в дигитален формат. Виждането на изображение е редуцирано от времеви кодове и е модифицирано от лимити и несъвършенства  в оптичните системи. Сферични и хроматични аберации и цветен шим са станали отклонения, съпътсващи визията. Тя е „разместена” и с прикачено движение и време посредством догонващ я разфокусиран и шумен образ.

В работите си рисувам протагонисти чрез създаване на метаобрази, синтезирани в тяхната мимолетна транспарентност. Ръцете, лицата, жестовете и движенията им са в състояние, в което приетата условната триизмерност в картините е изместена от динамична пространственост.





Comments

Popular Posts