Skip to main content

Palimpsest 2015

























Yet another exhibition of Bogdan Aleksandrov which is a series of portraits executed in his characteristic”pointe” acrylic technique. Not surprisingly, they visually lay respect, as this is one of the authors, who can certainly be said that has already left his mark in the process of modernization of Bulgarian painting. Even if we do not know anything about his work that will hardly affect the power of immediate impact coming from complicated morphed images, coloring and painting surface. But under the apparent professionalism of this intellectually subtle author usually lie far more complex intentions and the key to understanding of his semantic traps lies in the very first word of the name of the exhibition – palimpsest.
In his working process Bogdan Aleksandrov uses photography, but not as an aid to construct the scenic image, but as its duplicate nature. Very often he shoots mirror reflections of his characters and in such way he achieves additional conditionality of image and compositional solutions. Such transformations of photography in painting underlie contemporary art and it is apparent that the artist skillfully moves in this area. He is well acquainted with the history of conceptualizing strategies in painting and creates new meanings of portrait image using the ability of photography to “cut” thin layers in time and space. The palimpsest here is understood as an accumulation of old and new meanings, of half-effaced images from drawings, photographs or flashes of memory. For here images of real people are combined with those of already extinct animal and bird species, examined in old photos or drawings which came down to us from scientific expeditions of former times. In the end, we face a new text in which memory even outweighs specifics inherent to portrait genre. The extinct species gives a new understanding of anonymous images of unnamed people.
By examining the bordering attributes of painting and photography Bogdan Aleksandrov creates a new image unity. Photography and electronic media affect the traditional concept of ​​painting and create a metaimage, which opens up possibilities for interpretation of the past and at the same time brings a sense of actuality of the intentions of its author.

Svilen Stefanov





Палимпсест. Портрети без име...

Поредната изложба на Богдан Александров представлява серия от портрети, изпълнени в характерната му „поантилистка“ акрилна техника. Не е учудващо, че те са визуално респектиращи, тъй като това е един от авторите, за които със сигурност може да се каже, че вече са оставили своя отпечатък в процеса на осъвременяване на българската живопис. Дори да не знаем нищо за неговото творчество, то това едва ли ще засегне силата на непосредственото въздействие, идващо от сложно морфираните образи, колорита и живописната повърхност. Но под видимият си професионализъм този интелектуално коварен автор обикновено крие далеч по-сложни намерения и ключът към разбирането на неговите семантични капани се крие още в първата дума от името на изложбата – палимпсест.
В процеса на работа Богдан Александров използва фотография, но не като помощно средство за изграждане на живописния образ, а като негова дублираща същност. Много често той заснема огледалното отражение на своите персонажи и така постига допълнителна условност на образа и композиционните решения. Подобен тип трансформации на фотографията в живопис стоят в основата на съвременното изкуство и очевидно художникът умело се движи в тeзи територии. Той е отлично запознат с историята на концептуализиращите стратегии в живописта и създава нови значения на портретния образ, използвайки способността на фотографията да „разрязва” тънки пластове от време и пространство. Палимпсестът тук е разбран като натрупване на стари и нови значения, на полуизтрити образи от рисунки, фотографии или проблясъци на паметта. Защото тук са комбинирани образите на реални хора с тези на вече изчезнали видове животни и птици, проучени по стари снимки или рисунки, достигнали до нас от някогашни научни експедиции. В края на краищата пред нас стои един нов текст, в който споменът дори надделява над конкретиката, присъща на портретния жанр. Изчезналият вид дава ново осмисляне на анонимния образ на неназования човек.
Чрез изследване на граничните възможности на живописта и фотографията Богдан Александров създава ново единство на образа. Фотографията и електронните медии въздействат върху традиционната представа за живопис и създават метаобраз, който открива възможности за интерпретация на миналото и същевременно носи усещане за актуалност на намеренията на своя автор.


Свилен Стефанов






"Реминисценции"  
втората част от изложбата "Палимпсест..."








Comments

Popular posts from this blog

Локално застудяване

Локално застудяване Повод за серия картини ми даде случай от лятото на 2010 година... Мястото, където се намира ателието ми (44 паралел-северна ширина), се озова на пътя на торнадо. Връхлетя изненадващо. Температурата рязко спадна, стъмни се, след което се появи тътен... От създалия се вакуум стъклата на оберлихта станаха на прах. Парадоксът в обстоятелството да усетиш физическо проявление на Глобалното затопляне чрез негова противоположност и преживяното изпитание, насочи любопитсвото ми към същността на природната стихия. Дръзнах като „ловец на урагани” да търся/изследвам хармонията, заключена в същността им и дали нещо (в случая златното сечение) може да ги подчини. Знаех, че естетическите категории са валидни за природата в случай, че са съотнесени спрямо човешки чувста, емоции, страсти... Но не възнамерявах да рисувам визионерски пейзажи (наблюдаващ от страни), а търсех скрита същност... истината. ...Попаднал в „окото на буря”, реших да създам картини, като „видя” през н…

ВЕРТИГО. ПОРТРЕТИ #бездиагноза

ВЕРТИГО. ПОРТРЕТИ #бездиагноза

(философия на проекта) Визуалният свят, чиято основна характеристика е стабилността, притежава своя собствена, независима система на посоките. Светът не се върти ако се обръщаме, а опит да си представим обратното би предизвикало дезориентация. Предполага се, че мускулната чувствителност и свойствата на вътрешното ухо служат, и за задържане на визуалният свят в съответствие с вертикалната, и хоризонтална визуална рамка на гравитацията.   Живопис постигната по метода на визуалния шум (по същество грешка с преосмислена функция) позволява привличането и употребата на анормалното, трансформирайки го в смисли, проникновения, и символи. Провокиращ пример за конфликт при задържането на стабилност на визуалния свят спрямо гравитационната визуална рамка е състоянието вертиго. Известно още като световъртеж, вертиго се изразява в непрекъснато усещане за движение, и от латински буквално означава „виене на свят”. Пренесено във визуалните изкуства – свят задвижен от авт…

MODIFYING PAINTING FROM POST-COMMUNIST EUROPE

Ruen Ruenov



GORDON CARTER AND BOGDAN ALEKSANDROV – MODIFYING PAINTING FROM POST-COMMUNIST EUROPE

Rouen Rouenov


By descent and definition every artist of today is an idiot. Whether he is talented, educated or willing to stand his ground, he is a product of the mass society and his prospects are only in the direction of modifying his idiocy and neurasthenia. I am speaking of rearranging individual gifts in accordance and together with the cultural context. The latter is a feast of the mass culture, advertising and global media soup. Some call this a process of defining new cultural identities in the globally expanded context. In all cases, however, there remain the questions of values and criteria, which in the post-modern era are not universal any more but refer to only limited topos and thus the change in the nature of art. The mass image and its consumption depreciated the cultural diversity and to a considerable extent liquidated the universality of artistic heuristics, and thus all ar…