Palimpsest 2015

























Yet another exhibition of Bogdan Aleksandrov which is a series of portraits executed in his characteristic”pointe” acrylic technique. Not surprisingly, they visually lay respect, as this is one of the authors, who can certainly be said that has already left his mark in the process of modernization of Bulgarian painting. Even if we do not know anything about his work that will hardly affect the power of immediate impact coming from complicated morphed images, coloring and painting surface. But under the apparent professionalism of this intellectually subtle author usually lie far more complex intentions and the key to understanding of his semantic traps lies in the very first word of the name of the exhibition – palimpsest.
In his working process Bogdan Aleksandrov uses photography, but not as an aid to construct the scenic image, but as its duplicate nature. Very often he shoots mirror reflections of his characters and in such way he achieves additional conditionality of image and compositional solutions. Such transformations of photography in painting underlie contemporary art and it is apparent that the artist skillfully moves in this area. He is well acquainted with the history of conceptualizing strategies in painting and creates new meanings of portrait image using the ability of photography to “cut” thin layers in time and space. The palimpsest here is understood as an accumulation of old and new meanings, of half-effaced images from drawings, photographs or flashes of memory. For here images of real people are combined with those of already extinct animal and bird species, examined in old photos or drawings which came down to us from scientific expeditions of former times. In the end, we face a new text in which memory even outweighs specifics inherent to portrait genre. The extinct species gives a new understanding of anonymous images of unnamed people.
By examining the bordering attributes of painting and photography Bogdan Aleksandrov creates a new image unity. Photography and electronic media affect the traditional concept of ​​painting and create a metaimage, which opens up possibilities for interpretation of the past and at the same time brings a sense of actuality of the intentions of its author.

Svilen Stefanov





Палимпсест. Портрети без име...

Поредната изложба на Богдан Александров представлява серия от портрети, изпълнени в характерната му „поантилистка“ акрилна техника. Не е учудващо, че те са визуално респектиращи, тъй като това е един от авторите, за които със сигурност може да се каже, че вече са оставили своя отпечатък в процеса на осъвременяване на българската живопис. Дори да не знаем нищо за неговото творчество, то това едва ли ще засегне силата на непосредственото въздействие, идващо от сложно морфираните образи, колорита и живописната повърхност. Но под видимият си професионализъм този интелектуално коварен автор обикновено крие далеч по-сложни намерения и ключът към разбирането на неговите семантични капани се крие още в първата дума от името на изложбата – палимпсест.
В процеса на работа Богдан Александров използва фотография, но не като помощно средство за изграждане на живописния образ, а като негова дублираща същност. Много често той заснема огледалното отражение на своите персонажи и така постига допълнителна условност на образа и композиционните решения. Подобен тип трансформации на фотографията в живопис стоят в основата на съвременното изкуство и очевидно художникът умело се движи в тeзи територии. Той е отлично запознат с историята на концептуализиращите стратегии в живописта и създава нови значения на портретния образ, използвайки способността на фотографията да „разрязва” тънки пластове от време и пространство. Палимпсестът тук е разбран като натрупване на стари и нови значения, на полуизтрити образи от рисунки, фотографии или проблясъци на паметта. Защото тук са комбинирани образите на реални хора с тези на вече изчезнали видове животни и птици, проучени по стари снимки или рисунки, достигнали до нас от някогашни научни експедиции. В края на краищата пред нас стои един нов текст, в който споменът дори надделява над конкретиката, присъща на портретния жанр. Изчезналият вид дава ново осмисляне на анонимния образ на неназования човек.
Чрез изследване на граничните възможности на живописта и фотографията Богдан Александров създава ново единство на образа. Фотографията и електронните медии въздействат върху традиционната представа за живопис и създават метаобраз, който открива възможности за интерпретация на миналото и същевременно носи усещане за актуалност на намеренията на своя автор.


Свилен Стефанов






"Реминисценции"  
втората част от изложбата "Палимпсест..."








Comments

Popular Posts