Events

Otvaranje izložbe međunarodnog regionalnog umetničkog projekta PREPOZNAVANJE 4 održaće se u sredu 20. marta 2019. sa početkom u 19 sati, u Paviljonu u Tvrđavi.


The opening of the exhibition of the international regional art project RECOGNITION 4 took place on Wednesday, March 20, 2019, starting at 19:00 in the Palace of the Fortress, Nis, Serbia


NIs / Prepoznavanje 4 / March, 2019

NIs / Prepoznavanje 4 / March, 2019



Izložba Prepoznavanje 4 sadrži radove šestoro umetnika: Jelene Rubil (Кruševac), Nine Galić (Кraljevo), Vesne Ilić Darijević (Čačak), Ivane Stanković (Niš), Jovane Vujanović (Podgorica) i Bogdana Aleksandrova (Vidin), koji su nastali i mišljeni u okviru četvrtog izdanja umetničkog regionalnog projekta, započetog rezidencijalnim programom održanim u Ribarskoj Banji i Кruševcu, 2017. godine. U kontekstu sopstvene umetničke prakse, samog projekta i mesta održavanja, umetnici kroz svoje radove mapiraju različite fenomene ukupne društvene stvarnosti – od mesta pojedinca u savremenom svetu, odnosa prema prirodi, tehnologiji ali i drugima u aktuelnoj digitalnoj kulturi.
Stručni tim čine istoričari umetnosti: Biljana Grković, Milica Todorović, Julka Marinković, Ljubiša Simović, Ljiljana Кaradžić, Svilen Stefanov.


portraits in motion
08-28/03/2019












Препознавање 4 / крушевац краљево чачак ниш цетиње видин


„Препознавање 4“, Народни музеј Краљево (Србија)


Уметничка галерија "Надежда Петровић" Чачак 
17. јануар - 7. фебруар 2019 

Уметници: 
Јелена Рубил, Ивана Станковић, Нина Галић, Весна Илић Даријевић, Јована Вујановић, Богдан Александров 

Установе, сарадници на Препознавању 4: 
Уметничка галерија-Народни музеј Крушевац, Галерија савремене ликовне уметности Ниш, Уметничка галерија „Надежда Петровић“, Чачак, Народни музеј Краљево (Србија), Народни музеј Црне Горе на Цетињу (Црна Гора), Уметничка галерија „Никола Петров“ Видин (Бугарска) 
Стручни тим: 

Биљана Грковић, Милица Тодоровић, Јулка Маринковић, Љубиша Симовић, Љиљана Караџић, Свилен Стефанов, историчари уметности









Биљана Грковић

историчар уметности-музејски саветник,
координатор уметничког пројекта Препознавање
Уметничка галерија Народног музеја Крушевац


Крушевцу (Уметничка галерија): 9. новембар 2018. / отварање у 13 ч/

У Чачку ( Уметничка галерија "Надежда Петровић") : децембар 2018.
У Краљеву (Народни музеј) : фебруар 2019.
у Нишу (Галерија савремене ликовне уметности) : март 2019.
у Црној Гори и Бугарској : јесен 2019. (октобар и новембар, 2019)

препознавање 4
крушевац краљево чачак ниш цетиње видин

Отварање изложбе: петак, 9. новембар 2018. у 13 часова
Уметничка галерија, Крушевац
9. новембар - 9. децембар 2018.

Изложба Препознавање - наставак је дугорочног регионалног уметничког пројекта који је, у свом четвртом циклусу, започет кроз резиденцијални програм, одржан у Рибарској Бањи и Крушевцу, 2017. г, као део истраживања кустоса и уметника у одређеним контекстима који су препознати као заједничке теме и специфичне уметничке праксе. 
У уважавању посебности и заједништва свих актера окупљених на овом пројекту, у контексту самог пројекта и места одржавања резиденцијалног програма, изложба представља радове шесторо уметника. Јелена Рубил (Крушевац), Нина Галић (Краљево), Весна Илић Даријевић (Чачак), Ивана Станковић (Ниш), Јована Вујановић (Подгорица) и Богдан Александров (Видин) у својим радовима мапирају питања савремених процеса у контексту промишљања места уметника и уметничких дела, али, пре свега, места појединца у савременом свету, односа ка природи, технологији, другима, као и појава и питања која произилазе или су у вези са природним законитостима и феноменима укупне друштвене стварности. 
Изложба ће, после Крушевца и током 2019. године, бити приређена и у другим градовима и установама партнерима уметничког пројекта Препознавање 4.

Установе, сарадници на Препознавању 4: Уметничка галерија-Народни музеј Крушевац, Галерија савремене ликовне уметности Ниш, Уметничка галерија „Надежда Петровић“, Чачак, Народни музеј Краљево (Србија), Народни музеј Црне Горе на Цетињу (Црна Гора), Уметничка галерија „Никола Петров“ Видин (Бугарска).

Пројекат је посвећен успостављању и промовисању партнерске сарадње галерија/музеја, кустоса, уметника, у заједничком деловању на препознавању локалних уметничких сцена, мобилности уметника, кустоса, размене и видљивости савремене уметничке праксе у региону. Као такав остварује вишеслојне сарадничке мреже и истински је допринос децентрализацији.
Покренут 2004. године, до сада је реализован кроз два циклуса изложби: Препознавање, 2005 – 2007, Крушевац, Чачак, Краљево, Ниш и Подгорица (Црна Гора); Препознавање 2, 2010 – 2012, Подгорица, Чачак, Ниш, Крушевац, Краљево, Куманово (Македонија) и Софија (Бугарска); регионалну конференцију Препознавање 2013, Крушевац, када је приређена и изложба бугарских уметника, и кроз трећи циклус, који је започет резиденцијалним програмом у Сићеву и Нишу 2014. и реализован низом изложби приређеним током 2015. и 2016. године у Нишу, Крушевцу, Краљеву, Чачку, Пловдиву (Бугарска) и Никшићу (Црна Гора). 

Стручни тим: Биљана Грковић, Милица Тодоровић, Јулка Маринковић, Љубиша Симовић, Љиљана Караџић, Свилен Стефанов, историчари уметности. 

Уметници: Јелена Рубил (Крушевац), Ивана Станковић (Ниш), Нина Галић (Краљево), Весна Илић Даријевић (Чачак), Јована Вујановић (Подгорица), Богдан Александров (Видин).


Пројекат Препознавање у континуитету подржава Министарства културе и информисања Републике Србије, уз чију помоћ се реализује и овогодишњи програм.








Отвъд повърхността – Национални есенни изложби, 

Пловдив 2018










В природата на визуалния образ е залегнало едно ключово отношение: от едната страна в това отношение стои една обозрима цялостна повърхност, а от другата се разполага всичко останало, което обвързва тази повърхност с други събития, с пространства и реалии. В този план уникалността на художественото произведение се съдържа в свързването между нагледното цяло и това, което е заложено в отделните предназначения на цвета, на формата, на изображението като съвкупност. По такъв начин повърхността на произведениетосе превръща не просто в проекционен екран, а в контактна зона на различни разбирания, на различни следи.
Наред с играта на множеството проекции, скрити под повърхността, и носещите своето материално измерение разработки, в боите, в камъка, в листа, върху дървото или платното, върху светлочувствителни носители или дигиталния екран се показва винаги и нещо друго: погледът, гледната точка, смисълът – тъкмо това, което се нарича образ. Тази природа на визуалния образ е едновременно единична и загадъчно-неуловима, разполагаща се между сигурната фактология и ефирните блянове. Визуалният образ е парадоксът на една реална недействителност и този парадокс се задава в голяма степен от възможностите, заложени в повърхността.
Средищното значение на повърхността на произведението за разбирането на художественото произведение се формулира от изкуствоведа Макс Имдал. Той различава два изначални модуса на виждането: отнесеното към предмета, хетеронимното, ‘разпознаващото виждане’ (wiedererkennendesSehen) и едно отнесено към образната повърхност, автономно, ‘виждащо виждане’ (sehendesSehen). Едва в синтеза на тези два модуса на виждането може да се открие специфичното качество на един визуален образ. Този синтез Имдал определя като ‘познаващо виждане’ (erkennendesSehen).
Но наред с тази представа за образната повърхност, която се обвързва с перспективата на разбирането на образа, в историята на изкуството се редуват моменти, в които повърхността се свива до буквалните си измерения. Така например модерността като време и светоусещане престава да разбира образната повърхност единствено в нейната способност да означава, да символизира и да скрива своята материалност. В този момент интересът към фактурата, към самата материалност на платното и останалите средства говори за това, че зрителната и тактилната сетивност са започнали да се конкурират. Това е момент, в който автономността на „виждащото виждане“ заема целия хоризонт на разбирането.
Една от ключовите сфери, които обема синтезното виждане „отвъд повърхността“, представлява преосмислянето на субектния опит – личното преживяване на света на създателя на художественото произведение: мисленето на автора като рецептивен център, не като създател на готов творчески продукт, а като източник на синтезното виждане; мисленето на човека-създател като процесуалност, отиваща отвъд клишето за „творчески път“; като носител на заключената в повърхността на творбата медиумна разлика между видимото и невидимото; като преживяна биографичност; като импулси, които движат едновременно света и човека.
проф. Галина Лардева,
куратор








Александров е един от участниците в предстоящото издание на изданието на Национални есенни изложби 2018: „Отвъд повърхността“. Традиционното събитие ще се проведе от 1 до 30 септември на няколко места в Стария град. Подробности може да четете на фейсбук страницата на изложбите.
Представяме ви интервю, представящо концепцията и идеите на Богдан Александров:
- Представете се пред пловдивчани – за контактите ви с града, с местните артисти и изложбите, които сте правили в Пловдив?
Като художник и човек от друго място възможностите да се представя са няколко. Едната, струва ми се и твърде достоверна, би била чрез хора и личности от Пловдив, с които пътищата ни са се пресичали на различни нива, и в различни ситуации. Естествено това са художници. С част от тях (Мария и Валери Върбанови, и Иван Тотев) заедно сме се формирали и изграждали, с други са ни събирали общи проекти – изложби (Румен Жеков, Красимир Добрев), филми (Кольо Карамфилов). 
Мога също да ангажирам аудитория със себе си с разказ за индивидуалните си изложби, които във времето съм осъществил в Пловдив. С едната, преобръщайки мита за Прометей буквално пренесох торнадото от ателието си в пловдивска галерия. Бях поканен да представя нови работи в галерия L'Union de Paris. Докато обмислях концепцията на изложбата – мястото, където се намира ателието ми (44 паралел-северна ширина), се озова на пътя на торнадо. Връхлетя изненадващо. Температурата рязко спадна, стъмни се, след което се появи тътен... От създалия се вакуум стъклата на оберлихта станаха на прах. 
Парадоксът в обстоятелството да усетиш физическото проявление на Глобалното затопляне чрез негова противоположност и преживяното изпитание, насочи любопитсвото ми към естеството на природната стихия. Дръзнах като „ловец на урагани” да търся / изследвам хармонията, заключена в същността им и дали определена закономерност (в случая златното сечение) може да ги подчини. 
Знаех, че естетическите категории са валидни за природата в случай, че са съотнесени спрямо човешки чувства, емоции, страсти... След като не възнамерявах да рисувам визионерски пейзажи (наблюдаващ отстрани), се позовах на това, което винаги ме е занимавало – скритата  същност, онзи невидим път до истината… или до илюзията. Чрез изложбата „Локално застудяване” „окото на бурята” се измести в Пловдив.
- Какво ще представите на тазгодишното издание на Национални есенни изложби - Пловдив? 
„Вертиго. Портрети #бездиагноза” е името серията работи, които представям на Националните есенни изложби. Най-общо казано „примирявам” в двумерното пространство на платното триизмерното движение с линейното време. В портретите интерпретирам реалност преминала през фотография, в която интегрирам единици време, а оттам и движение. Догонващият се, блърнат и дефокусиран образ репрезентира сумарно портретирания, разкривайки пред нас неподозирани негови същности. 
(Повече за концепцията на „Вертиго“ може да прочетете след края на интервюто)
- Как интерпретирате темата, зададена от куратора Галя Лардева? По какъв начин смесвате концепцията на изданието с вашите творби?
Моето преминаване в изкуството се движи през различни слоеве от смисли, в опит да открия същностните дълбинно-психологични връзки в човешката природа. В този ред на мисли видимата и „ошумена” повърхност в работите ми е медиатор на обратната на повърхността страна, т.е. към „множеството скрити под повърхността проекции водещи към виждащото виждане”. Нещо повече, отключваме способност за активиране на особено виждане – виждащото движение виждане. Кинесиката преминава от комуникативния си модус в означаваща и значеща информационна категория. Като резултат аудиторията е въвлечена в несъзнателни квази-роли, парадоксално идентифицираща се с нарушената чрез добавени измерения видимост, а в крайна сметка и с портретния протагонист.
- В последните години темата за "шума" е централна в творчеството ви, разкажете малко повече за идеите ви, ще видим ли нещо, пречупено през тази призма в Пловдив?
В личната ми художническа практика първата група картини създадени по метода на визуалния шум беше цикъл бинарни портрети, който представих в изложба с програмното (от днешна гледна точка) име „ШУМ. Портрети на близък човек” през 2010 г.. Преживяна и в последствие накратко разказана история беше едновременно претекст за създаване на цикъл портрети. 
Използването на фотографията в живописта създава предпоставка и за преминаването на шума в живописното изображение. Феноменът е съпътстван от автономни специфики, които според Белтинг при възвратната си рефлексия като посредник „са станали видими при един втори поглед по начин, по който не са били видими преди това.” Лишен от причинителите си шумът се адаптира както спрямо собственото си ново естество, така и спрямо семантичните кодове на живописта. 
В „търсенето” на сцепление с живописта шумът загубва статуквото си на нежеланост; породеният в динамиката на хаоса потенциал (на шума) бива призван да организира в нов порядък живописната материя. Като се позовем на представата за дуалистичното естество  на светлината, природата на цвета във видимия спектър, както и на възможната материалност на шума в нея/него, може да синтезираме представа за новото (живописното) състояние на шума, като своеобразен антишум (По аналогия с лансираната през 1928 г. от Пол Дирак (англ. физик, нобелист-1933г.) удивителна хипотеза, че всяка фундаментална частица във Вселената има античастица – близнак, но с противоположен заряд. Когато частица и античастица се срещнат, те се унищожават взаимно, освобождавайки много енергия. Няколко години по-късно е открита първата частица антиматерия – противоположната на електрона, наречена позитрон.). 
Разпознаваме антишума по промененият му заряд в опозициите: нежеланост – търсеност, деструктивност – градивност, неозначаващо – значещо, аестетичност – естетическа рефлексия. Трансформацията на шума в антишум наблюдаваме в хода на осъществяването на живописта след 60-те години на миналия век в разпознаваеми за живописта като вид изкуство поливалентни модалности. 
Тези общи разсъждения вероятно формират и са валидни за търсенията на редица съвременни артисти, чрез изградени практики на различно боравене с шума – антишума. След припознаване на фотографията като посредник в живописването и трансформирането с това на шума в антишум, се създава обективна предпоставка за превръщането, било то съзнателно или не, на шума в живописен метод. Този метод се прилага флуидно и се осъществява в множество варианти, като те зависят от преплитането на личните, индивидуални особености и творческите възможности, търсения, цели и смисли. 
Изложбата „Вертиго. Портрети #бездиагноза” е идейно и съдържателно продължение на художническите ми търсения – поредна глава в „книгата” за визуалния шум.
- Какво за вас Националните есенни изложби?
Националните есенни изложби е устойчиво във времето събитие на българска сцена, което вярно улавя пулса и посоката на съвременните идеи във визуалните изкуства. Форум, естествено привличащ млади артисти желаещи да споделят търсенията си, и това се случва с обгрижването от куратора – проф. Галина Лардева.
- Кажете няколко думи и за вашия град – Видин.
Видин и Пловдив са древни градове – места съхранили памет и акумулирали житейска и съзидателна енергия. В тях има натрупвания, които са и предпоставка за възникване на нови идеи и верни ориентири. Видяно от дистанцията на времето обстоятелството, че Видин дава на България и света художници като Паскин и Никола Петров изглежда все по-неслучайно.

ВЕРТИГО. ПОРТРЕТИ #бездиагноза
(философия на проекта)
Визуалният свят, чиято основна характеристика е стабилността, притежава своя собствена, независима система на посоките. Светът не се върти ако се обръщаме, а опит да си представим обратното би предизвикало дезориентация. Предполага се, че мускулната чувствителност и свойствата на вътрешното ухо служат, и за задържане на визуалният свят в съответствие с вертикалната, и хоризонтална визуална рамка на гравитацията.  
Живопис постигната по метода на визуалния шум (по същество грешка с преосмислена функция) позволява привличането и употребата на анормалното, трансформирайки го в смисли, проникновения, и символи. Провокиращ пример за конфликт при задържането на стабилност на визуалния свят спрямо гравитационната визуална рамка е състоянието вертиго. Известно още като световъртеж, вертиго се изразява в непрекъснато усещане за движение, и от латински буквално означава „виене на свят”. Пренесено във визуалните изкуства – свят задвижен от автономни правила и подложен на постоянен стрес тест от естетическите норми – отвъд установената стабилност, спохожда парадоксалното осъзнаване на движение, преминало в кинесична халюцинация. Преживяване, което може да определим за способно да поглъща в себе си нормалността.
Промяната във времето на положението на материална точка спрямо отправен визуален избор е определящо за понятието движение. Непрекъснатата промяна предизвикана от вертиго напомня символично пътуване (утопично или митично) с кораб. Пътуване през безпокойството, през граничния преход извършен от живите или мъртвите, или спускане в безсъзнателното. От друга страна знаем, че определени принципи и порядки в обществото са успели да се наложат като норма, а други биват табуирани, и/или се приемат за отклонения. Отклоненията имат свои симптоми на базата, на които се поставят диагнози в зависимост от дистанцията им от смъртта. Следователно без диагноза, т.е. без знаци на смъртта (по Фуко), но и без знаци на живота, създадените с вертиго произведения-портрети са в невъзможност да бъдат табуирани, или да се приемат за отклонение. Портрети без-покойство, портрети в движение, заобикалящи смъртта или създаващи лъже-смърт. При тях покоя се преразпределя на части в движение, а смъртта е разпределена във времето множественост.
Създаден специално за есенните изложби цикълът „Вертиго. Портрети #бездиагноза” въплъщава горните идеи и ги материализира чрез преосмислен визуален шум. Портретите са естествено продължение на търсенията ми в предходни проекти – „Пургаториум”, „Шум. Портрети на близък човек”, „Паднал кадър. Портрети в движение”, „Палимсест. Портрети без име” и последният проект – „Парейдолия. Портрети в постановка”. Търсения образуващи свързаности и среда за генериране на следващи идеи, чието осъществяване е невъзможно без предходността. Метафизичен постулат възникнал като следствие на променена проксемика (близост) с понятия като движение, лъже-смърт, шум, анормално и реализирали се на практика по кинесичен вертиго път. Тематичната повтаряемост формира сюжетна арка, и заедно с повдигнатата тоналност в широките диапазони на основните спектрални цветове, са ключ за активиране на безпокойство, и наслагване на центробежна динамика отвъд привидно установените тонални полета.
Картините в настоящата изложба приканват зрителя да преодолее страха от плаващия без пристан кораб, и да достигне стаените отвъд повърхността светове. Светове разплискващи се във все по-раздалечаващите се брегове на живописта.
текст: Богдан Александров



----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Парейдолия. Портрети в постановка
Богдан Александров
самостоятелна изложба, живопис, визуален шум, ONE Gallery, Sofia, BG

29.03 - 20.04.2018




 



                                                                             Откриване: 29 март, 19 часа  
                                                                                  ONE Gallery, Sofia, BG
  

улица "Иван Вазов" 14, София
(ъгъла на улица "6-ти септември")







views in situ 

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Частна хармония на хаоса
Ретроспективна изложба в Х.Г. "Никола Петров"- Видин












"Transformation", group exhibition, 
ONE MONEV GALLERY, Sofia, BG
18.10.2017 - 26.11.2017017











Un nou monument la Reşiţa - Vitalis


July 22, 2017

Un nou monument a apărut de aseară, în spaţiul public reşiţean, mai exact, în parcul din faţa Casei de Cultură a Sindicatelor. Monumentul îl reprezintă pe artisul plastic reşiţean Iulian Vitalis Cojocariu şi este realizat de către doi artişti bulgari, Bogdan Aleksandrov şi Geroghi Minchev. Artiştii din Bulgaria au realizat bustul în anul 2014, în memoria lui Iulian Vitalis (Bebe) Cojocariu, despre care nu obosesc să afirme că „a fost o mare personalitate şi un foarte mare artist!”
Cei doi prieteni bulgari au conceput şi realizat şi soclul pe care este amplasat bustul. În realitate, nu este vorba despre un bust propriu-zis, căci lucrarea reprezintă numai capul lui Bebe Cojocariu, bărbos şi cu o coamă leonină. Soclul este un fel de cadru, sau o poartă, având amplasat pe latura de sus capul realizat din teracotă. Pe ceafa capului de teracotă se află semnăturile celor doi artişti, Gheorghi Minchev şi Bogdan Aleksandrov. Conform concepţiei lor, pe soclu nu apar niciun fel de date cu privire la viaţa lui Cojocariu, ci numai semnătura cu care Iulian Vitalis Cojocariu obişnuia să-şi semneze picturile: Vitalis.
„Nu trebuie nicio plăcuţă. Ajunge semnătura, aşa arată perfect! Cine vrea să ştie cine este, poate să se intereseze”, ne-a spus cu un ton pe jumătate serios, pe jumătate glumeţ, Bogdan Aleksandrov.


Mulţumim Bogdan Aleksandrov si Georgi Minchev!
„După munca din timpul zilei, în serile petrecute împreună la un pahar cu vin, Bogdan şi Georgi ne povesteau despre cât de generos, de mare (foloseau termenul imens), a fost Iulian Vitalis Cojocariu, ca om şi ca artist plastic. I-am privit cu mult respect, regăsind în comportamentul lor toate calităţile pentru care îl admirau pe Bebe.
La plecare au lăsat Reşiţa mai bogată cu un semn important al trecerii lor, respectiv: Monumentul numit Omagiu adus lui Iulian Vitalis Cojocariu. Monumentul atrage privirile, admiraţia şi trezeşte interesul celor care trec prin faţa Casei de Cultură a Sindicatelor. Astfel, cu ajutorul lui Bogdan şi Georgi, reşiţenii află că în acest oraş a trăit şi muncit o personalitate, pe care au întâlnit-o de multe ori fără să ştie că au în faţă un mare artist şi, ceea ce este foarte important, un artist cu o mare calitate umană. Mulţumim, Bogdan Aleksandrov si Georgi Minchev!”, a spus, astăzi, Marian Apostol, directorul Casei de Cultură a Sindicatelor din Reşiţa.

Monument: Omagiu lui Julian Vitalis Cojocariu – BEBE

Autori: 
Prof. Georgi Mincev 
Bogdan Aleksandrov, PhD

In ansamblu lucrarea consta dintr-un portret montat pe soclu. Atat prin compozitie, cat si prin elementele sale formale, lucrarea se inscrie in traditia portretelor de artisti vizuali pozand in spatele/ in fata unui rame sau sustinand lucrarea realizata in brate. La nivel conceptual soclul sugereaza atat ideea de dematerializare, de efemer, cat si aceea a unei liniaritati care poate fi masurata – dintr-un punct de pornire pana in punctul care inchide forma, sugerand sfarsitul. Relatia de juxtapunere dintre cele doua volume – cel oval si cel unghiular este gandita in asa fel incat sa poata trimite cu gandul la opozitiile cer-pamant, finit-infinit, efemer-vesnic. Citita unitar, lucrarea sugereaza reconcilierea dintre cele doua forma antagonistice.
Tratamentul brut al formei și modelarea volumului sunt rezultatul sincronizarii limbajelorvizuale alecelor doi autori, acestia tinand in acelasi timp cont si de elementele specifice expresiei artistice ale pictorului Iulian Vitalis (Bebe) Cojocariu. Materialul ales pentru executia portretului este argila deoarece acest material care la prima vedere este citit ca fiind brut, aspru, trecut prin foc contine valente sacre, ritualice si istoric.

M 1:1. New Social Realism



Мащаб 1:1.Нов социален реализъм                                                         
(Вместо манифест)     

През 2015г. в гр.Велико Търново стартирах проекта „ Мащаби в..” и респективно неговите две издания „Мащаби в локалното” ( същата година) и „Мащаби в социалното”-2016г. Стратегически  двата проекта имаха идентични цели – да отразяват преди всичко  социални, политически и екзистенциални проблеми свързани със съвремието в локален и глобален аспект. В стратегията на реализацията на проектите бе заложено още и включването на активни студенти в изложбите с цел континуум на образователните процеси. От една страна изложбата има за цел да даде възможност на пренебрегвани от  художествената конюнктура колеги , работещи в тази област, а от друга се стреми да провокира и автори, които на пръв поглед не са чувствителни по темата. Актуалния характер, критичната  насоченост и липсата на подобно художествено събитие  доведе до цензурирането на последното издание,  което от своя страна бе отразено пространно от БНТ в предаването „Денят започва с култура”, което възбуди още повече интереса към проекта, подкрепен  вече и с видео в you tube. ( Social Dimension) Поредното, трето издание -„Мащаб 1:1.Нов социален реализъм” идеологически е продължение на предишните две издания като целите му са:                                                                                                        
1.Да се утвърди като форум на критическия подход към социалната и политическа ситуация в глобален аспект, с което да създаде релевантна критична маса от артисти.                                                       
2.Да търси, открива и реагира на съответната проблематика, игнорирайки всякакви конформистки и формални художествени практики като социалистически реализъм, посткомунистически романтизъм и прилежащите му игрови стратегии и карнавални  подходи                                              
3.Да разглежда понятието „Реализъм” като отношение към настоящата социална реалност, отразявайки ги я  обективно, в противовес  на новата парадигма “ post truth”,  без ограничения на художествените изразни средства. 
 Илиян Лалев, kуратор


La Reşiţa începe manifestarea „7 zile - 7 arte”

Bebe Cojocariu a venit acasă, la Casa de Cultură...





Bogdan Aleksahdrov şi Georghi Minchev - artişti bulgari au fost de acord să doneze bustul lui Bebe Cojocariu Casei de Cultură a Sindicatelor pentru ca instituţia să se ocupe de amplasarea lui într-un spaţiu public. Subiectul va fi dezbătut duminică, 14 mai, de la ora 11.00, la Casa de Cultură a Sindicatelor din Reşiţa (în holul parterului), sub genericul „In memoriam Bebe Cojocariu”, în cadrul manifesărilor „7 zile - 7 arte”.










Common Ground / Общо основание, изложба
В рамките на Sofia Underground 2017 / сто (двадесет годишно издание на фестивала)



С произведения от:
Александър Вълчев, Александър Юзев, Андрей Врабчев, Атанас Яранов, BISTRA, Богдан Александров, Божидар Бояджиев, Борис Роканов, Боряна Драгоева (Rossa) и Олег Мавромати, Георги Донов, Георги Тушев, Венцислав Занков, Викенти Комитски, Д-р Гатев, Дан Тенев, Димитър Грозданов, Димитър Яранов, Добромир-Иван, Елена Панайотова, Еслица Попова, Ивайло Попов, Илиян Лалев, Камен Старчев, Красимир Добрев - Доктора, Краси Добрев, Косьо Минчев, Леда Екимова, Любен Костов, Милко Павлов, Николай Петков, NINAVALE (Нина Ковачева и Валентин Стефанов), Петер Цанев, Петър Дочев, RASSIM, Росица Гецова, Румен Лаптев, Сашо Стоицов, Свилен Блажев - Свика, Свилен Стефанов, Станимир Генов, Станислав Памукчиев, Стела Василева, Янко Велков – Янеца и др. 

В изложбата са представени произведения от частни сбирки и такива, предоставени от авторите, а в ролята на централна, заглавна творба – емблематична картина от Художествения фонд на МВнР, предоставена от Държавния културен институт при МВнР. Събитието се осъществява с подкрепата на artexpress.bg.

Куратори: Ирина Дакова и Йово Панчев

---------------------------------------------------------
Създаден преди 20 и възобновен преди 10 години, фестивалът за изкуството на живо – 
Sofia Underground отбелязва периода.
Около тази информация насочваме темата за 2017 към времето. Изложбата се появява също във връзка с времето. Тя, по същество, е енциклопедична колекция от автори, които представляват "общата основа" на съвременното изкуство в проявлението си у нас.
Селекцията на тази изложба се базира на колекцията и авторите, присъстващи и ценени високо от Руен Руенов (1958-2011), основател на фестивала. Съдържа няколко емблематични произведения от сбирката на Руен. Изложбата не е дефинитивна и няма претенциите да урежда частен пантеон, нито да създава недоказани йерархии, да титулува или заобикаля някого в полето. Тя подсеща за общата основа – обединена в една архивна сбирка, която се опитва да напомни тезата и върне темата за индивидуалния принос и отговорност в изкуството и се отразява в материалното състояние на тази изложба-акция.
Правенето на изкуство е форма на мислене, в която мисловният процес не е непременно вербален. То е визуално, емоционално, емпатично, сетивно мислене, но е интензивно до там, че да достигне или по-скоро премине през личния опит, да бъде преживяно, изпитано. За тази „инфектираност” с персонален почерк, почерпен от пречупването през индивидуалния опит говори Джонатан Файнеберг в своята „Art Since 1940. Strategies of Being“. Той намира за особено ценен индивидуалния принос и собственото, изключително въздействие на определени художници като водещо пред „движенията” и „-измите“ като колективни културни конструкти. Личностите, за които говори, създават изкуството си в условията на среща с действителността и в това е значимостта на индивидуалната им роля. Работата им се явява като пробив в мейнстрийма, които може да се счита за някаква културна среда съответстваща на състоянието на дадено общество. 
Именно по отношение на личната стратегията в художествения процес като подвластна на индивидуална креативна мотивация, Файнеберг преглежда разгръщането / развитието на изкуството не-исторически като сбор от лични усилия, превъзмогвания, преодолени предели, собствен ход „през“. 
Руен Руенов започва своя статия за Борис Роканов преди десетина години така: Има неща, които смятаме за възможни да се случат, но на практика са малко вероятни. Това са неща, които по-скоро мислим, но не осъществяваме и те остават да тлеят в някакво вечно бъдеще в миналото, тоест нещо, което е мислено, но така и не е имало шанс да се случи. (…) Това е понятието виртуално, на средновековен латински virtualis - възможен, който може да се прояви - нещо, което може да възникне от някакво взаимодействие. То се използваше, когато в резултат от срещата на два звука, два знака или два образа възниква съвършено ново и неподозирано значение.




"Horizon", еmulsion / pigments on canvas, terracotta and sound on electrode-treated metal base, polyptic, 1999
    the first two parts of the polyptic were once in Ruen's collection

"Хоризонт", пигменти / емулсия на платно, звук / теракота на метална основа, полиптих, 1999

    части от полиптих, от сбирката на Руен Руенов (1958 - 2011)


Niš: Savremena umetnost Bugarske – Deset godina kasnije

Contemporary Art from Bulgaria - Ten Years Later
Curator: Desislava Moneva

opening: March 2 /thursday/ 2017






Галерия „Сърбия“- гр. Ниш  в сътрудничество с ONE Gallery- гр. София представят изложбатa
СЪВРЕМЕННA БЪЛГАРСКА ЖИВОПИС- гр. Ниш 2017
На авторите: 
Богдан Александров, Венелин Шурелов, Генади Гатев, Димитър Яранов, Ива Яранова, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков, Росен Тошев, Сашо Стоицов, Свилен Стефанов
Куратор Десислава Монева
Откриване: 02.3.2016 гот 19:00 ч.  гр. Ниш, Площад „Крал Милан“ 13
Изложбата ще продължи до 22  март  2017 г.
В тази изложба на фокус е поставена живописта – една наистина класическа, но винаги актуална художествена медия, чиято най- нова история в България беше в ръцете и на тези десет избрани от мен художника. Кураторският ми проект представя произведения на Богдан Александров, Венелин Шурелов, Генади Гатев, Димитър Яранов, Ива Яранова, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков, Росен Тошев, Сашо Стоицов и Свилен Стефанов. Подборът ми не е случаен, тъй като за изброените автори може със сигурност да се твърди, че имат сериозен принос в процеса на промяна на българската живопис (и нейното ново разбиране) през последния четвърт век – един период на борба с променлив успех за създаване на ново общество, нова култура и ново изкуство. Някои от тях винаги са работили самостоятелно (като Богдан Александров или Ива Яранова), а други идват от нашумели през 90-те години арт групи като „Диско 95“ (Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков) или XXL (Генади Гатев, Димитър Яранов, Росен Тошев, Свилен Стефанов).
Десислава Монева





ХАЛЮЦИНАЦИЯ. ПОРТРЕТИ В НЕЛИНЕЙНО ВРЕМЕ

hallucination. portraits beyond linear time...

Публична защита на дисертационен труд и изложба

01. 03. 2017 г., гр. Велико Търново











Богдан Емилов Александров
Научна степен: образователната и научна степен "доктор"
Професионално направление: 8.2. Изобразително изкуство
Диплома No/дата: ВТ-17 4-0019 / 13.03.2017


Тема: Проява и динамика на проксемикс в съвременния портрет. Изследване на колекцията на националната портретна галерия - Лондон, включващо изданията на Бритиш Петролиум награда за портрет - 1989-2013 г.
Висше училище: Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"


Данни за дисертацията
Тема: Проява и динамика на проксемикс в съвременния портрет. Изследване на колекцията на националната портретна галерия - Лондон, включващо изданията на Бритиш Петролиум награда за портрет - 1989-2013 г.


Анотация: Дисертационният труд е пръв опит за цялостно изследване на проблема за проява на невербална комуникация в аспектите кинесика и проксемика в съвременното живописно портретиране. Във фокуса на изследването са промените в същностната структура на портретната творба вследствие интегриране на нов и различен от познатите ни комуникативен код/канал посредством технически устройства - фотография и дигитални технологии в съвременното портретиране. Визира се комплексното модифициране на портретното произведение до ниво на медия с възможност за приемане и излъчване на невербални съобщения и обособилия се невербално способен портрет. Анализирани са конкретни проявления на проксемика и кинесика по отношение на портретни произведения, трансформирането на последните в невербално способен портрет и "взаимоотношения" при взаимодействие между зрител-комуникатор и невербално способен портрет. Дисертационното изследване установява условията и параметрите за поява и проява на проблема за невербалната комуникация в съвременното портретиране, както и характеристиките на конкретните проявления на проблема. Проблемът е идентифициран от началото на 60-те години на миналия век до наши дни в пресечните точки на науките за социално поведение - проксемика и кинесика с влиянието на технологиите спрямо промените в характера на изкуството, и в частност в портретирането. Резултатът се позовава на актуални и научно доказани изследвания за невербална комуникация и върхови постижения в съвременното портретиране.


Научна степен: образователната и научна степен "доктор"
Научен ръководител: Проф. д. изк. Свилен Иванов Стефанов
Рецензенти: Проф. д. изк. Чавдар Иванов Попов; Доц. д-р Марина Теофилова Теофилова
Година на защита: 2017
Място на съхранение: Научно-техническа и педагогическа библиотека





СЪВРЕМЕННА ЖИВОПИС-– БАНКЯ 2016







В тази изложба на фокус е поставена живописта - една наистина класическа, но винаги актуална художествена медия, чиято най- нова история в България беше в ръцете и на тези девет избрани от мен художника. Кураторският ми проект представя произведения на Богдан Александров, Генади Гатев, Димитър Яранов, Ива Яранова, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков, Росен Тошев, Сашо Стоицов и Свилен Стефанов. Подборът ми не е случаен, тъй като за изброените автори може със сигурност да се твърди, че имат сериозен принос в процеса на промяна на българската живопис (и нейното ново разбиране) през последния четвърт век – един период на борба с променлив успех за създаване на ново общество, нова култура и ново изкуство. Някои от тях винаги са работили самостоятелно (като Богдан Александров или Ива Яранова), а други идват от нашумели през 90-те години арт групи като „Диско 95“ (Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков) или XXL (Генади Гатев, Димитър Яранов, Росен Тошев, Свилен Стефанов).
Макар и възникнал от респект към най-близката ни история, този проект няма сантиментална стойност, а е съсредоточен върху показването на нови творби - той е насочен към актуално съвместно представяне на личности, които бяха и продължават да са част от едно сложно културно време. Всеки от тях притежава доказано сложен и провокативен път в изкуството, но интересно е какво ще се случи, ако ги съберем отново заедно? Кураторската ми прогноза, в най-лошия случай, е за една интригуваща изложба, но, може би, по-правдиво е да се говори за събитие. Защото не всеки ден можеш да видиш тези художници заедно, представени с актуалните им живописни платна.
Десислава Монева









The exhibition was opened on 04 October, 2016 and will continue until 20 February, 2017




PREMIO ARTE ROMA 2016




In September 2016, the city of Rome has once again a leading role with a prestigious event, called PREMIO ARTE ROMA, hosting, in the historic archaeological location of Domitian’s Stadium, located in the heart of Rome in Piazza Navona, the greatest exponents of Italian and International art. Painting, Sculpture, Drawing, Photography and Digital Art works will be compared with the works of great artists of the ‘900 which will be present in the side-event “SPIRITO DI ROMA -The Italian Pop Art in the Piazza del Popolo School”, the theme of which becomes a symbol and character of this edition. The close correlation between the contest and the collateral event becomes the true “outline” of the main event. The PREMIO ARTE ROMA 2016 develops in two steps: the first is the online selection, among all the candidates, of fifty works, one for each selected artist, that will be displayed in a important exhibition. The second is the choice among these ones of the only winning work which will receive the PREMIO ARTE ROMA 2016.
The event will be held from 16th September to 30th October, at the Stadium of Domitian, the archaeological site of the Piazza Navona visited by at least 15.000 tourists every month.  PREMIO ARTE ROMA, in this way, puts in a position of preeminence the fifty selected artists coming from several countries, whose works will be displayed for forty-five days.
The ceremony of the proclamation of  the winner, with the conferment of the title of Excellence Contemporary, will take place during the vernissage on the evening of 16 September 2016, with the simultaneous delivery of the prize money of € 5,000.00.
PREMIO ARTE ROMA 2016 and SPIRIT OF ROME  together form a great event that will be able to attract the attention of collectors, art lovers and tourists, in a landscape that, never like this time, put on the same level, artists of the recent history along with the talents of today, in a setting that has more than two thousand years.

PREMIO ARTE ROMA 2016e SPIRITO DI ROMA – La Pop Art Italiana

Dal 16 settembre al 30 ottobre 2016

Stadio di Domiziano – Piazza Navona 45, Roma    

www.premioarteroma.it

Nuovi talenti internazionali e artisti della storia del Novecento all’interno di una stessa cornice, una cornice che conta ben più di duemila anni: dal 16 settembre al 30 ottobre Roma torna protagonista dello scenario artistico con una grande kermesse che raccoglie al suo interno artisti emergenti e grandi maestri.
Nel sito archeologico dello Stadio di Domiziano – situato in quella che oggi è Piazza Navona – sarà possibile scoprire le opere in concorso alla prima edizione del PREMIO ARTE ROMA 2016 e visitare la mostra collaterale SPIRITO DI ROMA – La Pop Art Italiana nella Scuola di Piazza del Popolo, un movimento che ha visto tra i maggiori esponenti Mario Schifano, Tano Festa, Franco Angeli, Renato Mambor, Sergio Lombardo, Cesare Tacchi, Giosetta Fioroni, Pino Pascali, Jannis Kounellis, Mario Ceroli. Progettato da Amedeo Demitry, art advisor e curatore, PREMIO ARTE ROMA 2016 è un nuovo prestigioso riconoscimento con cadenza biennale organizzato da Artiamo Eventi che – dopo RomArt Biennale Internazionale di Arte e Cultura, svoltasi per la prima volta nel maggio 2015 – vede la Capitale nuovamente al centro dell’attenzione artistica internazionale. In mostra 50 artisti e 50 opere che concorreranno per ricevere il titolo di Eccellenza Contemporanea oltre a un premio in denaro del valore di 5.000 euro.
Tra i lavori in mostra, il migliore sarà decretato da una giuria composta da personaggi di spicco del mondo dell’arte e della cultura internazionale, presieduta dal Prof. Francesco Gallo Mazzeo, curatore, critico e docente di Storia dell’Arte all’Accademia di Belle Arti di Roma, già direttore del corso di laurea per Progettisti di Moda dell’Accademia di Palermo e consulente della Mondadori per il Catalogo dell’Arte Moderna, dal 1991. L’artista Eccellenza Contemporanea sarà annunciato e premiato durante il vernissage del 16 settembre allo Stadio di Domiziano.
"Auto Interrogation", acrylic on canvas, 220/143 cm
(my modest contribution to the event)


Angela Dima Emanuele DiniSilvia FederspielSaverio Feligini, Giacomo FierroSimone Fiorito,  Veronica Francione 
Rudik Petrosyan Daniele Pintore, Luca Rinaldi Daniele Rizzuti Silvana Rogazione Claudio Rolfi Roberto Natale - RONART,  Mario RossiAntonio Specchia - SALENTO POPpiti ART,  Antonio Sannino Artist Peter Schudde Carlo Sciff, Diana Sokolic, Frank Stassar, Carlo Tisato,  Theo Tjong A Tjoe,  Katarzyna Tomaszewska 



CONCEPTION AND REALIZATION OF THE EXHIBITION PROJECT: EMANUELE LAMARO
CURATED BY PROF. FRANCESCO GALLO MAZZEO

“ SPIRITO DI ROMA ” with PREMIO ARTE ROMA 2016, is a great event, able to attract the attention of collectors and art lovers, in a landscape that can, for the first time, compare, on the same level, artists in the history of ‘900 along with new talents today.
“ SPIRITO DI ROMA ” is a great exhibition, it is a landmark, it is the soul and the life essence of an intense period of history. The period that saw the birth, the growth and the standing out of great artists, men and women; they shared a similar thought of artistic life, unconventional and, in its own way, revolutionary which also became the living room of meetings and discussions. Thoughts, plasticity, passions, icons and forms that became history and paths to follow for artists of the successive generations
« The SPIRIT OF  ROME is not something you can touch and or you we can see or feel, it is a quid, something enigmatic which acts as a strange energy; it imposes behaviors, attitudes, languages which later transmuted into material things and intangible assets, which here takes on a different connotations, original unexpected, than in other places or in other cities. It ‘s like a big filter and a large amplifier that takes and gives, takes from around the world, from all cultures, from all fashions, characterizing in a special Roman way what comes from afar and spreading itself even in remote places. This happens for its long history; Rome has a role and a very special statute, and from its timeliness, from its legends this cultural and artistic movement started off. Those young people, at the turn of the sixties and seventies, gathered by Rosati in Piazza del Popolo, different from each other, deeply conscious of Romans and Anglo-Saxon wind: Mario Schifano, Tano Festa, Franco angels, Renato Mambor, Sergio Lombardo, Cesare Tacchi, Giosetta Fioroni, Pino Pascali, Jannis Kounellis, Mario Ceroli. They were poets and full of imagination, attracted by being together, by talking, by dating; it wasn’t a real school, it was a simple way to be creative as we can be, men and women from different backgrounds, but united, attracted by attending the same streets and squares, by being present during the age of their youth at a special moment of contemporary history. .»
Francesco Gallo Mazzeo

«With the exhibition “Spirito di Roma” it is celebrated a historical period considered among the most prolific of contemporary Italian art. The protagonists of this extraordinary adventure, defined by many as ” Italian Pop Art ” or “School of Piazza del Popolo”, were a group of young artists coming from various backgrounds and with different languages; however they shared that cultural climate, generated in Rome at the end 50s, which would, in a short time, led them to the creation of a new expressive code, so revolutionary as to exert a lasting influence on the world of art.
The exhibition designed for the Stadium of Domitian aims to represent some gashes on the Rome of those years, through a group of selected works; they will be the expression of a decade known as “mythical.” The exhibition is enriched by documents and images that intend to make known to visitors both artistic values and the socio-cultural fragments of such an exciting time for the city of Rome and the Italian modernity. Never as in those years Rome was the stage of new international trends and the artists of Piazza del Popolo were the main actors.»
Emanuele Lamaro







Европейска нощ на музеите, София 2016
Галерия Аросита, ул. Врабча 12 Б
Гласът на художника, вербална инсталация, Радио София 94,5
Боряна Калистрина





25 YЕARS PROCESS - SPACE ART FESTIVAL
retrospective exibition
24. 04. 2016 - 15. 05. 2016

Специфична за мястото интервенция на Богдан Александров;
"Public Manifestation of a Personal Space"
97м2, фибран, крепежи, 2007, Балчик, БГ







 "Public Manifestation of a Personal Space", site-specific installation, 97 sq meter, 
fiber panels, fasteners; Process-Space International Art Festival, 2007, Balchik, BG



under construction / в процес на изграждане








The Long View, 2016

This is a current publication featuring several of my works from "Palimpsest...", The Long View is a Forum for the Future’s annual publication, and the more reflective, slow-moving companion to the Futures Centre. Designed to be kept and treasured, this essential volume delves into the most significant shifts affecting our future today. 


Welcome to the 2016 edition of The Long View...






chapter "Women beyond gende"






Образ и подобие
15,01,2016 -10,02,2016
Градска художествена галерия – Пловдив 

k2


При изключителен интерес в Градската художествена галерия снощи (15.01.2016) се откри изложбата „Образ и подобие – 77 автопортрета от колекцията на Николай Неделчев“. По време на вернисажа меценатът сподели за първите си колекционерски импулси, прераснали в истинска страст, както и за раждането на уникалната за България сбирка от творби на художници и скулптори, пресъздали себе си в специфичния за всеки от тях стил. Той специално благодари на  Община Пловдив и на Градска художествена галерия – Пловдив за съдействието тази внушителна колекция да бъде представена по най-добрия начин в родния му град след дебюта в Националната художествена галерия в столицата миналата година.
Според консултанта при подбора на артистите и автор на концепцията за излагането им пред публика изкуствоведа Надя Тимова, замисълът е да бъде представен възможно най-голям диапазон съвременно българско изкуство, като се показват едновременно и утвърдени артисти, и нови имена в различни жанрове. Тимова отбеляза, че „това е опит за жив и затова променлив баланс и в същото време намерение за пластическа и иконографска съпоставка“.

 





ART NOW
The Artists Fair London

Opening preview: Thursday 22 October 4pm > 8pm
Exhibition: Friday Saturday 23 / 24 October 10am > 8pm
Sunday 25 October 10am > 7pm







We are delighted and very excited to announce ART NOW the artists fair London 2015.

ART NOW is a free entry event for visitors.
ART NOW is an innovative showcase for contemporary artists. This is a unique opportunity to meet and buy art directly from the artists in the right place at the right time.
ART NOW is a platform for the discovery of contemporary art where 50 selected artists will sell their artworks, commission free, directly to the potential buyers as well meet gallerists and curators. We look forward to being part of this exciting week in London presenting the best emerging artists from around the world.

Opening preview: Thursday 22 October 4pm > 8pm
Exhibition: Friday Saturday 23 / 24 October 10am > 8pm
Sunday 25 October 10am > 7pm

ART NOW The Artists Fair London 2015 presents 50 emerging and recently established artists
from over 30 countries: (random order) Japan, France, Denmark, Australia, Bulgaria, Italy,
Germany, Israel, United Kingdom, Martinique, South Africa, USA, Kosovo, Netherlands,
Catalonia Spain, Poland, Belgium, Sweden, Turkey, Norway, India, Lithuania, Russia, Canada,
Taiwan, Finland, Switzerland, Romania, Estonia.

Free entry for visitors. The great location, steps from both the Hayward Gallery and Tate Modern, and the perfect time, following the Frieze Week, can find yourself, ideally, in the heart of an international, fresh and vibrant art scene.

ARTISTS (random order):

Ercan Akin (Japan), GuerreroProjects (France), Mette Agerbo (Denmark), Elvi Howel (Australia), 
Bogdan Aleksandrov (Bulgaria), Valentina Paglia (Italy), Ulrike Burwood (France), Nina Urlichs (Germany), 
Sonia Mandel (France), J.D Doria (Israel), George Antoni (United Kingdom), José Clavot (Martinique), 
Horst Hamrik Martina (Germany), Karl Gustav Sevenster & Johan Conradie (South Africa), Erin Ko (USA), Lucilla LaBianca (Italy), Petronilla Hohenwarter (Germany), Leon Ridyard (United Kingdom), Kris Vega
(Kosovo), Kelly Borsheim (USA), Jan Maliepaard (Netherlands), Menpo (Catalonia Spain), Stephanie Malossane (France), Jola Kudela (Poland), Vera Cauwenberghs (Belgium), Natalia Johansson (Sweden), Semih Zeki (Turkey), Ricky Leaver (Unted Kingdom), Leszek Blyszczynski (Poland), Despina Kyriacou (United Kingdom), Kristin Johanne Berg (Norway), Fereshteh Stoecklein (United Kingdom), Rajasekharan Parameswaran (India), Yıldız Çitçi (Turkey), Laura Ruskyte (Lithuania), Iana Pankratova (Russia), Ivona Batuta (Netherlands), Namida (Canada), Francesca De Gregorio (Italy), Mei Chen Tseng (Taiwan), Gene Pompa (Italy), 
Päivyt Niemeläinen (Finland), Anna Stein (France), Daria Belikova (Russia), Orianne Zanone (Switzerland), Cosmin Moldovan (Romania), Paula Haapalahti (Finland), Bartosz Beda (Poland), Alex Shatunov (Estonia), Ulrike Burwood (France), Lorik Aveny (Kosovo), Pui Sai Kwok (Hong Kong), Konan J. Lim (Philippines), 
Joelle Isnardon (France), Michal Jarecki (Poland), Carole Melmoux (France), Hanna Khalfon (France)

ART NOW The Artists Fair London











Палимпсест. Портрети без име...

Поредната изложба на Богдан Александров представлява серия от портрети, изпълнени в характерната му „поантилистка“ акрилна техника. Не е учудващо, че те са визуално респектиращи, тъй като това е един от авторите, за които със сигурност може да се каже, че вече са оставили своя отпечатък в процеса на осъвременяване на българската живопис. Дори да не знаем нищо за неговото творчество, то това едва ли ще засегне силата на непосредственото въздействие, идващо от сложно морфираните образи, колорита и живописната повърхност. Но под видимият си професионализъм този интелектуално коварен автор обикновено крие далеч по-сложни намерения и ключът към разбирането на неговите семантични капани се крие още в първата дума от името на изложбата – палимпсест.
В процеса на работа Богдан Александров използва фотография, но не като помощно средство за изграждане на живописния образ, а като негова дублираща същност. Много често той заснема огледалното отражение на своите персонажи и така постига допълнителна условност на образа и композиционните решения. Подобен тип трансформации на фотографията в живопис стоят в основата на съвременното изкуство и очевидно художникът умело се движи в тeзи територии. Той е отлично запознат с историята на концептуализиращите стратегии в живописта и създава нови значения на портретния образ, използвайки способността на фотографията да „разрязва” тънки пластове от време и пространство. Палимпсестът тук е разбран като натрупване на стари и нови значения, на полуизтрити образи от рисунки, фотографии или проблясъци на паметта. Защото тук са комбинирани образите на реални хора с тези на вече изчезнали видове животни и птици, проучени по стари снимки или рисунки, достигнали до нас от някогашни научни експедиции. В края на краищата пред нас стои един нов текст, в който споменът дори надделява над конкретиката, присъща на портретния жанр. Изчезналият вид дава ново осмисляне на анонимния образ на неназования човек.
Чрез изследване на граничните възможности на живописта и фотографията Богдан Александров създава ново единство на образа. Фотографията и електронните медии въздействат върху традиционната представа за живопис и създават метаобраз, който открива възможности за интерпретация на миналото и същевременно носи усещане за актуалност на намеренията на своя автор.

Свилен Стефанов


Palimpsest. Portraits without name…

Yet another exhibition of Bogdan Aleksandrov which is a series of portraits executed in his characteristic"pointe" acrylic technique. Not surprisingly, they visually lay respect, as this is one of the authors, who can certainly be said that has already left his mark in the process of modernization of Bulgarian painting. Even if we do not know anything about his work that will hardly affect the power of immediate impact coming from complicated morphed images, coloring and painting surface. But under the apparent professionalism of this intellectually subtle author usually lie far more complex intentions and the key to understanding of his semantic traps lies in the very first word of the name of the exhibition - palimpsest.
In his working process Bogdan Aleksandrov uses photography, but not as an aid to construct the scenic image, but as its duplicate nature. Very often he shoots mirror reflections of his characters and in such way he achieves additional conditionality of image and compositional solutions. Such transformations of photography in painting underlie contemporary art and it is apparent that the artist skillfully moves in this area. He is well acquainted with the history of conceptualizing strategies in painting and creates new meanings of portrait image using the ability of photography to "cut" thin layers in time and space. The palimpsest here is understood as an accumulation of old and new meanings, of half-effaced images from drawings, photographs or flashes of memory. For here images of real people are combined with those of already extinct animal and bird species, examined in old photos or drawings which came down to us from scientific expeditions of former times. In the end, we face a new text in which memory even outweighs specifics inherent to portrait genre. The extinct species gives a new understanding of anonymous images of unnamed people.
By examining the bordering attributes of painting and photography Bogdan Aleksandrov creates a new image unity. Photography and electronic media affect the traditional concept of ​​painting and create a metaimage, which opens up possibilities for interpretation of the past and at the same time brings a sense of actuality of the intentions of its author.

Svilen Stefanov










ONE gallery е резултат от сливането на Stephan Stoyanov Gallery в Ню Йорк и столичната Галерия Mонев, съществували паралелно в продължение на повече от десетилетие.

През годините техните създатели Десислава Монева и Стефан Стоянов са били на предните редици на съвременното изкуство, поемайки риска да представят новоизгряващи художници и визуални артисти с радикални идеи и авангардно мислене, обясняват галеристите.

Намерението им сега е да представят подборка от български и международни новоизгряващи и утвърдени творци, а това е втората им изложба преди официалното откриване на One Gallery.

Те са формулирали като цел на новото си начинание да развива добри идеи, които отразяват световните проблеми чрез изкуството и носят нова информация за света.


Националната художествена галерия представя "Образ и подобие" - 77 автопортрета от колекцията на Николай Неделчев 
Изложбата включва 77 автопортрета от съвременни български художници, собственост на колекционера и меценат Николай Неделчев. Експозицията е резултат от едногодишна работа с автори, поканени от колекционера и неговия консултант Надя Тимова да представят концепция за художествено претворяване на собствения си образ. Съпътствана е от двуезичен каталог, придружен от текстове на съвременни български автори, разсъждаващи по темата за преходността на битието.
Изложбата е открита на 13 август и ще продължи до 4 октомври. На 24 септември в залите на Националната галерия ще се състои среща с авторите.








On Monday, August 31st, 2015, the Bulgarian contemporary art will be at focus in Venice with 148 Bulgarian contemporary artists exhibited at Fondazione Giorgio Cini, in the Map of the New Art - Imago Mundi Exhibition, an extraordinary event aimed at presenting an imaginary mapping of over 40 countries and regions in the colors of today’s forms of art!

Organized under the aegis of Benetton Foundation, in conjunction with the 56th Venice Biennale and the imminent 2015 Venice Film Festival, the exhibition will present the most outstanding and recent outcomes of the Imago Mundi collection, the first global project in contemporary art whose main goal is to draw an updated panorama of the contemporary art phenomenon worldwide on an original format of 10 x 12 cm canvas.








A large-scale showcase of contemporary Bulgarian artists will take place in Venice within the framework of the Imago Mundi exhibition. The event represents an imaginary Map of the New Art covering more than 40 countries and regions. The exposition housed at the Giorgio Cini Foundation is organised under the aegis of the Benetton Foundation and in conjunction with the 56th Venice Biennale.
The exhibition puts on display the latest additions to the Imago Mundi collection – a global project whose main goal is to identify modern trends in world art presented in the original 10x12cm canvas format. The Bulgarian collection is titled Save the Dreams. The curators Claudio Scorretti and Irina Ungureanu fulfil their concept with the cultural diversity of “the eastern gate of the Balkan Peninsula and the link between the East and the West”.
A total of 148 authors from Bulgaria paint the country’s multifaceted identity in joyful, desperate and ironic shades. Among the artists selected for this honour are Bogdan Aleksandrov, Greddy Assa, Luchezar Boyadjiev, Peter Tzanev, Boris Serginov, Ivan Kiuranov, Sasho Stoitzov, Stefan Bozhkov and Ventsislav Zankov.
The Map of the New Art can be seen online at www.imagomundiart.com.











Kартини,  дело на тринайсетте художници, включили се в четвъртия симпозиум за съвременно изкуство „Стъпки напред“ - Благоевград, 2015 бяха показани днес (10 септември) в изложба. Техни автори са: Сашо Стоицов, Христо Шапкаров, Димитър Яранов, Красимир Добрев, Гордън Картър, Богдан Александров, Кирил Иванов, Димитър Шопов- Гавазов, Искра Благоева, Миглена Александрова, Елена Панайотова, Стела Василева и Кирил Стоилов. Изложбата  е подредена в партера на Община Благоевград.









2015 Sofia Underground – International Performance Art Festival 

From 25 April to 2 May 2015 the international Sofia Underground Performance Art Festival comes out with its 12th release. The festival was first organized in the city of Sofia, Bulgaria in 1997, by the curator and art critic Ruen Ruenov; since then it outstands the local art scene as an event of rare and distinctive output.
Sofia Underground Performance Art Festival this year will be back, as originally conceived, in the underground of the National Palace of Culture. Its topic, announced as early as November 2014 is MACHINES . Based on a a philosophical essay (the antropotechnic thesis by Boyan Manchev) – this subject deals with exploring the hypothetical area of crash or void between the techne and the psyche in the context of the contemporary situation of society. Curator of Sofia Underground ’15 [Machines] isYovo Panchev.
The open call and selection was disseminated internationally and resulted in a wide selection of artists and forms. The festival developed in a program featuring two days of performances in the underground “electronic control room” of the National Palace of Culture, followed by two days of performances, lecture and screening in Plovdiv, and finishing a post-program featuring a theoretical lecture, happening and an installation presentation.
Over the week of events: April 25th – May 2nd the festival will present the works of:
Alek Laslo / backpullver / Bilyana Dobreva / Bogdan Alexandrov / Diana Gomes / Dimiter Dimov & Lora Azza / Dobromir Ivan / Emiliyan Lalev / Georgi Ruzhev / ghk / Iliyana Kancheva / Ivaylo Hristov / Joveta & Lilyana Karadzhova / Kamen Stoyanov / Medea Yankova / Mery Adam / Mincho Todorov / Arch. Philip Bitrakov / Prodan Markov / Savina & Stassy / Stela Vasileva / Stanimir Panayotov / trakk / Trifon Tashev / Trohi / Ultra Fuels / Valko Chobanov / Yanko Velkov – Yanetz / Arch. Yassen Markov / Yves O / Z3n / Zdravka Kantareva & Nevena Todorova / *Ad usum delphini
Works by students and debutants from the New Bulgarian University, The Sofia University and the National Art Academy are also among the participants of Sofia Underground 2015.
The foreign participants this year are:
Adam Rose (USA) / Amber Tonelle Lee (USA) / Anonymous Boh (Estonia) / Gopakumar R. P. (India) / Izvanredni Bob (Serbia) / Krefer (Brazil) / Mathieu Sylvestre (Germany) / Mélodie Duchesne (France/Indonesia) / mondual (Turkey) / Nina Yhared (Mexico) / Non Grata Group (Estonia) / Silvia Amancei & Bogdan Armanu (Romania) / Steffi Weismann (Germany) / Xiao Yurong (China)
The event is organized by the collectives of Studio DAUHAUS– independent culture and contemporary art platform, andeXAF.org.
Sofia Underground ’15 is realized in partnership with the National Palace of Culture in Bulgaria and with the support of the “Culture” Program of the Sofia Municipality, Goethe institute – Sofia and the Ruf Award for Contemporary Art.

Sofia Underground 2015 – Machines
25/04 – 02.05
 In partnership with the National Palace of Culture,
with the financial support of Sofia Culture Program,
the kind co-operation of Goethe-Institut – Sofia
and the Gaudenz B. Ruf Award






26 април (неделя), 20:00 ч.

Двора на Старото военно училище, Велико Търново
„Доминация”
Специфична за мястото интервенция (site-specific)
Проект на Богдан Александров


В неделя (26-ти април), южната част на двора на старото военно училище ще бъде обект на творческа трансформация, провокирана от Богдан Александров и Sofia Underground 2015. Заповядайте за да усетите уникалната атмосфера на това добре познато, но изоставено пространство в сърцето на града и за да бъдете част от идейната му трансформация. 


Събитието ще се предава на живо: http://www.ustream.tv/channel/site-specific-domination
Повече информация за фестивал Sofia Underground 2015: http://sofiaunderground.com/press-2015/

Доминация


Философия
Свидетели сме на агресивна човешка активност над отнети от природата територии. Постига се с несъотносими користни действия, дискредитиращи хармоничния природен баланс. Последствията включват и двете системи в режим на „стремеж към доминация”. Облагодетелствана от природни ресурси, човешката дейност внася парадокси в „отговора” на природния стремеж, които припознаваме като „естествени метафори”. Можем да ги определим като парадокси на промяна на смисъла, които от своя страна се сдобиват с видимост, посредством адекватна артистична намеса в подкрепа на естествения нагон на природата. Създаваща метафора дейност, способства намирането на неизвестните стойности и постигане на вярно решение на уравнение с най-динамичните променливи днес –природа и човешка намеса в нея. 
Аргумент

В централен градски район (част от терена на съществувала в миналото казарма), предвиден за застрояване с обществени сгради, се издига тухлен комин на излязла от употреба парова централа. Обект, предназначен за отвеждане на газове и сажди от химически процес на горене, символизиращ замърсяване на атмосферата. В годините, в които мястото е запустяло, комина обраства с пълзящи растения, достигнали по „пътя” към светлина до най-горната му част. Времето и природата са променили знака/посоката на символното му възприемане, което от своя страна предполага възможност за артистична намеса и идейна трансформация, способстваща излъчване на метафора. 


Начин за реализация
В горния край на комина се монтират в окръжност бамбукови стебла с определена дължина. Диаметъра на материала е избран по начин, който позволява свободно добавяне във вътрешната му кухина (на телескопичен принцип) на няколко други парчета бамбук с прогресивно уголемяващи се дължини. Инсталираната на място пергола пренася естествения хелиоцентризъм на растението към следващ сегмент от „бамбуковия телескоп” и го „издърпва” чрез собствения си растеж. Промяната се случва бавно, в продължение на няколко годишни сезона и се документира чрез фото и видео заснемане. 

Резултат
Постигната е смислова и фактическа доминация на природния елемент посредством активна био намеса в среда. Метафоричен коменсализъм, успешно трансформирал негативен символ в „гостоприемник”.

For english: 

Concept: Bogdan Aleksandrov

Philosophy
Participants are witness to aggressive human activity in territories taken from nature. These discredited mercenary activities do not correspond to the natural harmonic balance. The consequences unite the two systems in a regime of "striving for domination". Benefiting from natural resources, human activity is hit by the paradox of "natural metaphors" contained in the response of nature’s own aspirations. We can define them as paradoxes of shifting meaning, which acquire broader visibility by relevant artistic interventions in support of the natural instinct of nature. The act of creative metaphorical intercession helps contribute to search out the unknown values and true solutions of equations with the dynamic variables of today - nature and human intervention.

Argument 
In the central city area (the pitch of the barracks existed here in the past) provided for construction of public buildings, a brick chimney rises up from a long obsolete steam plant. Over the years, while the place had been desolate, the chimney has been overgrown with creepers using it as a "road" to the light above. Time and nature have changed the sign / direction of its symbolic perception and this in turn is conducive to the possibility for artistic intervention and conceptual transformation presented as metaphor.

Way to realization
At the top of the chimney ,in a circle, bamboo stalks will be installed with a specified length. The selected diameter of the material will allow for the free addition in the internal cavities of the stalk (telescopic principle) with several other pieces of bamboo with progressively enlarged lengths. The trellis once installed on the site will carry the plant naturally to the next segment of "bamboo telescope" the plant will pull itself up with its own growth. Change will happen slowly, over several seasons, and will be documented by photo and video capture.
Result
Specific (artistic) intervention will catalyze the conceptual and factual domination of the natural element in (bio) environment. This active intervention will lead to a metaphorical Commensalism; successfully, a negative symbol will be transformed into a "host". The project will be realized by visual artists with a keen interest in alternative media and the idea of inclusion and research in the creative process. The process will be documented visually and presented in a gallery environment.http://www.premioarteroma.it/en/artisti-selezionati/

No comments: