8 seconds of my life. An Exhibition in 4 dimensions

8 seconds of my life. An Exhibition in 4 dimensions
Argumentation
Science uncovers the theories which provide rational explanations for the physical world’s structure. From the start of the 20th century up until the present day we have been the witnesses to the amazing and unexpected developments of new theories and technologies: Quantum Theory, the General Theory of Relativity, String theory and the conceptualization of space-time as a more accurate perception of reality. Our expanding knowledge has achieved unexpected results, the ramifications of which reverberate far beyond the field of Physics. The accelerated development of science has led to the emergence of new border forms and to hypotheses, which common linear thinking finds hard to comprehend. The intuitive path of knowledge of the world and human self-awareness develops in parallel. In contemporary art concepts like hypotheses, explorations, paradigms, evidence or projects sound natural in the expression of phenomena from the real physical world. Art acquires the ambition and strife for understanding to find the answers to complex metaphysical questions about the infinite and eternal, and about man’s position in relation to them.

Concept
Emotions and feelings are a basic component of human existence: the result of already formed attitudes to phenomena and objects.
Are our emotions polarized inherently or do they get a positive/negative charge through the designating system formed in preceding contexts?
Can we control the emotions and feelings we experience, and is it possible to choose them?
Is it possible to direct our lives through the self-conscience choice of attributing a negative or positive interpretation to any particular emotional experience?
Can we achieve self-cognition/knowledge through what we feel?
Concretely, the project will explore and strive to find the answers to the above questions through the interception of metaphysical postulates regarding the relation of man to world with the practical application of the capacities of technology to transfer images in real time; and with the artist’s confidence that thoughts generate our reality, that what we have abstractly conceived has already started practically to manifest.
The human mind has knowledge of 3-dimensional space yet finds it difficult to imagine the 4th dimension. We see 2+1 dimensions, though truly seeing in 3 dimensions would have to allow for seeing all aspects of the object simultaneously.
Let’s reflect on what could happen if we manipulatively integrate intervals of time into static images?
8 seconds of my life will aim to create an experimental situation introducing a new paradigm of time and one new vision of how thought may perceive the multi-dimensional world in its infinite diversity. In Art, is the statement that the present moment contains the whole time-Eternity possible? Is it possible to depict 8 emotional states in 8 seconds that have united the past of memories and the future of expectations …
Realization
I will create images - self-portraits expressing 8 of my emotional states adding to each of them 1 measured unit of time (a second) by video recording the image at a specific speed. The created images – 16 unfocused self-portraits – will represent 1-second overlaid images or motions (8 will have black backgrounds and will be paired with 8 other identical works, only with white backgrounds), each of the series of black or white will be mounted on 2 opposing walls in a 4-walled closed space. The second pair of parallel walls will be conditionally transformed into parallel ‘mirror windows’ by projecting on their surfaces real-time video images (from 2 cameras mounted in the exhibition space). Each camera will ‘see’ the space with the works and the visitors within. Feedback projection will generate the effect of images endlessly repeating one inside another – the electronic metaphor of the candle effect: a candle placed between 2 parallel mirrors. The technologically achieved image will add a delay to each endlessly repeating real picture, which more or less will give a visceral sensation of time stretching from the present backwards into a possibly infinite past. By these means, these 8 seconds of my life and the interactions of their spectators will transfer to an infinite past in a readily visible manner. The outcome will be a full transformation of Space through images that conditionally generate Time.

8 секунди от моя живот. Изложба в 4 измерения.

Аргумент

Науката създава теории, призвани да дадат обяснение за устройството на физическия свят. Пътят към създаване на една общовалидна теория, обединяваща всички основни физични сили - Теория за всичко - преминава през формулиране на фундаментални физични теории, които впоследствие се превръщат в частни на създадените след тях. През целия 20-ти век и до момента през настоящия век сме свидетели на изумително, невиждано развитие на теориите и технологиите: Квантова механика, Обща теория на относителността, струнни теории, измерения на пространство-времето. Познанието постига неподозирани, непознати до момента резултати не само във физиката. Ускореното развитие на науките води до появата на нови (интер)гранични форми и до хипотези, които нормалното линейно човешко мислене трудно е в състояние да осмисли. Паралелно се развива интуитивният път на познанието за човека и света. В съвременното изкуството звучат естествено понятия като хипотеза, изследване, парадигма, доказателство или проект, за да се изрази явление от реалния физически свят. Изкуството се сдобива с амбиция и стремеж за разбиране и намиране на отговори на сложни метафизични въпроси за безкрайното и вечното, и за отношението на човека спрямо тях.

Концепция

Емоциите и чувствата са даденост в човешкото съществувание. Те са резултат от формирано отношение към явления или предмети.

Присъщ ли е полярният характер за нашите емоции или те се сдобиват с положителен/отрицателен знак чрез означаваща ги система, формирана в предишен контекст?

Можем ли да контролираме емоциите и чувствата, които изпитваме, и възможно ли е да ги избираме?

Възможно ли е чрез техния избор да направляваме живота си?

Можем ли да постигнем себепознаване посредством това, което изпитваме?

Проект 8 секунди от моя живот изследва и се стреми да намери отговори на горните въпроси посредством пресрещане на метафизични постулати за отношението човек-свят с възможностите на технологията за предаване на изображение в реално време и увереноста на артиста, че мисълта поражда реалност, и че това, което сме измислили вече е започнало да съществува.

Човешкият ум познава триизмерното пространство и трудно може да си представи четвъртото пространствено измерение. Ние дори виждаме 2+1 измерения. А виждането в три измерения би позволило да се виждат едновременно всички страни на обекта.

Нека да размислим какво би се случило, ако манипулативно интегрираме единици време в изображения?

8 секунди от моя живот цели създаването на експериментална ситуация чрез въвеждане на нови парадигми на времето като последователен начин, по който мисълта възприема многоизмерния свят в безкрайното му многообразие. Възможно ли е (в изкуството) твърдението, че настоящият момент съдържа цялото време - Вечноста? Възможно ли е изобразяването на 8 емоционални състояния в 8 секунди успели да съберат миналото на спомените и бъдещето на очакванията ...

Начин на реализация

Създавам изображения-автопортрети, изразяващи 8 мои емоционални състояния, като добавям към всяко по една мерна единица време (секунда) чрез заснемане на изображението със съответна скорост. Създадените 16 дефокусирани автопортрета, всеки от които представлява едносекундно насложено изображение-движение (8 от тях са на черен фон и по двойки са идентични на други 8 създадени на бял фон), които монтирам на 2 срещуположни стени в затворено пространство с 4 стени. Втората двойка успоредни стени условно трансформирам в успоредни “огледални прозорци” чрез прожектиране върху тях на заснетото в реално време изображение от две монтирани за целта камери. Всяка от камерите “вижда” пространството с творбите и зрителите движещи се в него. Чрез feedback прожекция се постига ефектът на повтарящото се до безкрайност едно в друго изображение - електронният аналог на ефекта на свещ (лъч светлина), поставена между две успоредно разположени огледала. Постигнатото посредством технически устройства изображение добавя забавяне към всяка от повтарящите се до безкрайност реални картини. 8-те секунди от моя живот се пренасят в миналото до безкрайност. В резултат се постига цялостно трансформиране на Пространството посредством изображения, които условно генерират Време.