bogdan aleksandrov: Pareidolia. Staged portraits (Counter-intuitive project)

110/92, acrylic on canvas, 2018

Парейдолия. Портрети в постановка

(контраинтуитивен проект)

концепция

По аналогия с научния метод и със символни препратки към изискването за посочване на източник – „opus citatum est", проекта предлага модел на идеята за цикличността на времето. Модел, способен да внесе доказателства за възможността минали преживявания на художествен образ (съхранен в колективната памет), да се привиждат през призмата на нестихващото цитиране. „Парейдолия” събира като портретни протагонисти – приятели и колеги влизащи в театрални и оперетни роли. Посредством характерен реквизит – шапки и шлемове, на игра и със забавена скорост на затвора на фотоапарата, моделите влизат в квази роли, придаващи нови ракурси към художествената сегашност. А интегрираното сценично движение, в композиционното пространство на портретите, ги трансформира в симултантен пърформанс от постдраматично естество.

Жил Дельоз определя „образът–движение” като същностно свързан с една индиректна репрезентация на времето – представя времето без да ни представя негов конкретен образ, т.е. не ни представя образ–време. Възприет посредством определението на Дельоз, проектът позволява експериментиране с представата за „Изложбата–сцена” с фиксиран „актьорски състав”, репетиращ в различни времена и пространства. В резултат са мултиплицирани образи-парейдолии от различни по credo художествени практики – всяка със свой времеви оттенък, във вярна спрямо съвремието истинност.

Портретите в постановка (поставени портрети) разкриват сложни и многообразни свързаности и зависимости, наситено разтворени между: фотография и живопис и фотография и театър, и утаени като живопис и театър. Парадокса от загуба на времевата рамка (без начало, среда и край), и подмяната ѝ с „времеви бъг”, разколебава темпоралното единството, и провокира преживяване на времето различно от обичайното. Според Барт „времето кристализира и трансформира възприятието, като превръща забавеното движение в една „форма на времето”. Изглежда сякаш визуалният обект на сцената съхранява в себе си времето. Потокът на времето се превръща в „продължаващо настояще”. Настояще способно да въвлече зрителя в портретната драматургия, поставяйки го в артистична безтегловност, както и да задвижи поток от субективни реминисценции. Режисурата на „Поставените портрети” напомня за ефекта на стояща вълна в стационарна среда. Движението на формата (в случая образ) се „разплисква” в периферията на картинната плоскост, а възвратната вълна интерферира с породилата я, за да гастролира в постоянния пърформанс на образа… И то в свят със стремеж да трансформира дори образа за себе си в парейдолия…

Богдан Александров

Pareidolia. Staged portraits

(Counter-intuitive project)

Concept note

110/92, acrylic on canvas, 2018

By analogy with the scientific method and with symbolic references to “opus citatum est”, the project offers a model of the idea of time cyclicity. A model, able to submit evidence for the possibility of experiences of an artistic image (stored in collective memory) to come as a vision through the prism of unabated citation. "Pareidolia" gathers as portrait protagonists - friends and colleagues, entering into theatrical and operetta roles. Through characteristic props - hats and helmets, and with slow shutter speed on the camera, the models as if playing a game enter into quasi-roles, giving new perspectives on the artistic present. Integrated stage movement in the compositional space of the portraits transforms them into a simultaneous performance of a post-dramatic nature.

Gilles Deleuze defines "motion-image" as essentially related to an indirect representation of time - it presents time without giving us a specific image for it, that is, it does not represent image-time. Perceived through Deleuze's definition, the project allows experimentation with the notion for the "Exhibition-stage" with a fixed "cast", rehearsing in different times and spaces. As a result, there are multiple images-pareidolias from different by credo artistic practices - each with its own time hue in accord with the present-day veracity.

Staged portraits reveal complex and varied connections and dependencies, with deep saturation between photography and painting, and photography and theater, calming down as painting and theater. The paradox of losing the timeframe (no beginning, no middle, and no end) and replacing it with a "time glitch" making unstable the temporal unity, and provoking a time experience different from the usual one. According to Bart, "time crystallizes and transforms perception by turning delayed motion into a"form of time". It seems as if the visual object on stage keeps time within itself. The flow of time has become a "continuing present". A present capable of engaging the viewer in portrait dramaturgy, placing it in an artistic weightlessness, and moving a stream of subjective reminiscences. Directing staged portraits reminds us of the effect of a standing wave in a stationary environment. The movement of the form (in this case, the image) is "splashed" on the periphery of the picture plane, and the return wave interferes with the wave that generated it, thus touring in permanent performance of the image ... And all this in a world that aspires to transform even the image for itself into pareidolia...

Bogdan Alexandrov