ВЕРТИГО. ПОРТРЕТИ #бездиагноза
ВЕРТИГО. ПОРТРЕТИ #бездиагноза
(философия на проекта)
Визуалният свят, чиято основна характеристика е стабилността, притежава своя собствена, независима система на посоките. Светът не се върти ако се обръщаме, а опит да си представим обратното би предизвикало дезориентация. Предполага се, че мускулната чувствителност и свойствата на вътрешното ухо служат, и за задържане на визуалният свят в съответствие с вертикалната, и хоризонтална визуална рамка на гравитацията.
Живопис постигната по метода на визуалния шум (по същество грешка с преосмислена функция) позволява привличането и употребата на анормалното, трансформирайки го в смисли, проникновения, и символи. Провокиращ пример за конфликт при задържането на стабилност на визуалния свят спрямо гравитационната визуална рамка е състоянието вертиго. Известно още като световъртеж, вертиго се изразява в непрекъснато усещане за движение, и от латински буквално означава „виене на свят”. Пренесено във визуалните изкуства – свят задвижен от автономни правила и подложен на постоянен стрес тест от естетическите норми – отвъд установената стабилност, спохожда парадоксалното осъзнаване на движение, преминало в кинесична халюцинация. Преживяване, което може да определим за способно да поглъща в себе си нормалността.
Промяната във времето на положението на материална точка спрямо отправен визуален избор е определящо за понятието движение. Непрекъснатата промяна предизвикана от вертиго напомня символично пътуване (утопично или митично) с кораб. Пътуване през безпокойството, през граничния преход извършен от живите или мъртвите, или спускане в безсъзнателното. От друга страна знаем, че определени принципи и порядки в обществото са успели да се наложат като норма, а други биват табуирани, и/или се приемат за отклонения. Отклоненията имат свои симптоми на базата, на които се поставят диагнози в зависимост от дистанцията им от смъртта. Следователно без диагноза, т.е. без знаци на смъртта (по Фуко), но и без знаци на живота, създадените с вертиго произведения-портрети са в невъзможност да бъдат табуирани, или да се приемат за отклонение. Портрети без-покойство, портрети в движение, заобикалящи смъртта или създаващи лъже-смърт. При тях покоя се преразпределя на части в движение, а смъртта е разпределена във времето множественост.
Създаден специално за есенните изложби цикълът „Вертиго. Портрети #бездиагноза” въплъщава горните идеи и ги материализира чрез преосмислен визуален шум. Портретите са естествено продължение на търсенията ми в предходни проекти – „Пургаториум”, „Шум. Портрети на близък човек”, „Паднал кадър. Портрети в движение”, „Палимсест. Портрети без име” и последният проект – „Парейдолия. Портрети в постановка”. Търсения образуващи свързаности и среда за генериране на следващи идеи, чието осъществяване е невъзможно без предходността. Метафизичен постулат възникнал като следствие на променена проксемика (близост) с понятия като движение, лъже-смърт, шум, анормално и реализирали се на практика по кинесичен вертиго път. Тематичната повтаряемост формира сюжетна арка, и заедно с повдигнатата тоналност в широките диапазони на основните спектрални цветове, са ключ за активиране на безпокойство, и наслагване на центробежна динамика отвъд привидно установените тонални полета.
Картините в настоящата изложба приканват зрителя да преодолее страха от плаващия без пристан кораб, и да достигне стаените отвъд повърхността светове. Светове разплискващи се във все по-раздалечаващите се брегове на живописта.
Богдан Александров
National Autumn Exhibition Plovdiv 2018, Balabanov House, Deep Hall
views in situ
Vertigo. Portraits # withoutadiagnosis
(A philosophy of the
project)
Visual world whose main characteristic is stability
has its own independent system of directions. The world will not spin if we turnaround
and an attempt to imagine the opposite would cause disorientation. It is
assumed that muscular sensitivity and features of the inner ear serve to keep
the visual world in line with the vertical and the horizontal visual framework
of gravity.
Painting achieved through
the use of the visual noise method (in essence being a rethought function
error) allows the attraction and use of the abnormal, and transforming it into
meanings, insights and symbols. A provocative example of a conflict in
maintaining the stability of visual world versus gravitational visual frame is
the vertigo state. Also known as dizziness, vertigo is expressed in asense of
continuous movement, and in Latin it literally means "the world is
spinning". This conveyed into visual arts - a world driven by autonomous
rules and put under a constant stress test by the aesthetic norms - beyond
established stability, it comes to the paradoxical realization of a movement
that has passed into a kinesic hallucination. An
experience that can be defined as capable of absorbing normality within itself.
Changing the position
of a material point over time in relation to a visual choice datum is decisive
for the concept of movement. Constant change caused by vertigo is reminiscentof
a symbolic (utopian or mythical) journey by ship, a journey through anxiety, through
a bordering transition, the living or the dead go through, or a descent into the
unconscious. On the other hand, we know that certain principles and norms in
society have succeeded in establishing themselves as a norm, while others are
tabooed and/or accepted as deviations. Deviations have their own symptoms on
the basis of which diagnoses are made, depending on how
far these are distanced from death. Therefore, without a diagnosis, i.e.
without signs of death (according to Foucault), but without signs of life also,
work-portraits created using the vertigo method is impossible to be tabooed or
accepted as a deviation. Portraitswithout-quiescence, portraits in motion, bypassing
death or creating pseudo-death. In these, stillness is redistributed in parts in motion, and
death isa multiplicity dispensed over time.
Specifically
created for the autumn
exhibitions, the cycle “Vertigo. Portraits #withoutadiagnosis"
embodies the above mentioned ideas
and materializes them through a visual noise with a new meaning. The portraits
are a natural continuation of my quests from previous
projects – “Purgatorium”, “Noise.
Portraits of a Dear Person", "Drop Frame.
Portraits in Motion", “Palimpsest.
Portraits without Name" and
the latest project -"Pareidolia. Staged Portraits". Quests that create connectivity and environment for generating follow-up
ideas, the realization of which is impossible without the precedent. A
metaphysical postulate which originated as a result of altered praxis (proximity)
to concepts such as movement, pseudo-death, noise, abnormal, and put into
practice in a kinesic vertigo way. The thematic repeatability forms a storyline
arch, and along with the increased tonality in the broad ranges of the main
spectral colors, is the key to trigger anxiety, and overlaying of a centrifugal
dynamics beyond the quasi-established tonal fields.
The paintings in this
exhibition invite the viewer to overcome the fear of a
sailing
ship
without a pier to dock and to
reach the worlds smoldering beyond the surface. Worlds, splashing against the ever
more distant shores of painting.
Bogdan Alexandrov
posted by Bogdan Aleksandrov at
February 03, 2019
0 Comments
