Локално застудяване

Локално застудяване

Повод за серия картини ми даде случай от лятото на 2010 година... Мястото, където се намира ателието ми (44 паралел-северна ширина), се озова на пътя на торнадо. Връхлетя изненадващо. Температурата рязко спадна, стъмни се, след което се появи тътен... От създалия се вакуум стъклата на оберлихта станаха на прах. Парадоксът в обстоятелството да усетиш физическо проявление на Глобалното затопляне чрез негова противоположност и преживяното изпитание, насочи любопитсвото ми към същността на природната стихия. Дръзнах като „ловец на урагани” да търся/изследвам хармонията, заключена в същността им и дали нещо (в случая златното сечение) може да ги подчини.

Знаех, че естетическите категории са валидни за природата в случай, че са съотнесени спрямо човешки чувста, емоции, страсти... Но не възнамерявах да рисувам визионерски пейзажи (наблюдаващ от страни), а търсех скрита същност... истината.

...Попаднал в „окото на буря”, реших да създам картини, като „видя” през него.