3922 Frames

http://www.dailymotion.com/video/xsk9d2_3922frames_creation?forcedQuality=hq

"3922 frames" is a video work made from the record of a performance by Bogdan Aleksandrov. The performance and video alike represent a confrontation between man and the relentless progression of time; in so doing it deals with the issues of mortality/eternity, the progression of time, and the human desire to "make a mark" that will endure beyond a lifetime. The symbolism deployed to encompass these elements begins with the location of the performance, the clock tower of one of the largest and oldest cathedrals in Bulgaria: the religious location invoking simultaneous thoughts of man's mortality and desire for eternity, the clock(which has run continuously for over 100 years) keeping an impersonal and steady beat to the passing moments of generations of men. The next element to the work is both the material chosen for and particular location selected by the artist for the screen on which the performance happens: clear plastic nylon(ironically cheap and disposable), and placed directly in front of the clock. The time is only a few seconds before high noon, the stage is set for a confrontation between the artist(representing mortal man) and the clock(representing the impersonal tyranny of time). The clock sounds off the passing moments, the man makes his mark in defiance. The final act is the creation of this video, the title another reference to time, in the form of the number of frames in the film. The drama continues and the end result is not certain, time continues to assert itself over the artist, and yet the video itself gives a form of immortality that perhaps cheats time of a portion of its victory .

‘3922 кадъра’ е видео торба, създадена от записа на пърформанс на Богдан Александров. Както пърформансът, така и видео творбата представя конфронтация на човека с безжалостното протичане на времето; в това си действие тя се занимава с въпросите на тленността/вечността, протичането на времето и желанието на човека да ‘остави следа’, която ще просъществува отвъд човешкия живот. Символността, използвана за да се обхванат тези елементи, започва с местоположението на пърформанса, часовниковата кула на една от най-големите и най-стари катедрали в България: религиозното място предизвикващо едновременни мисли за човешката тленност и жажда за вечност, часовникът (работил без прекъсване повече от 100 години), който безпристрастно и равномерно/неизменно е отбелязвал отминаващите моменти на поколения човеци. Следващият елемент/аспект на творбата е както материалът, така и конкретното местоположение избрани от артиста за разполагане на екрана, върху който се случва пърформанса: прозрачен найлон (по ирония, евтин и за еднократна употреба), поставен непосредствено пред часовника. Часът е няколко секунди преди пладне, сцената е подготвена за сблъсъка между артиста (представляващ смъртния човек), и часовника (представляващ бепристрастната/безучастната тирания на времето). Часовникът отброява отминаващите моменти, а човекът с предизвикателство оставя своята следа. Финалният акт е създаването на тази видео творба, със заглавие, което е друга препратка към времето под формата на определен брой кадри във филма. Драмата продължава, а крайният резултат не е известен, времето продължава да отстоява себе си над артиста; но все пак самата видео творба дава форма на безсмъртност, която вероятно измамва времето за частица от неговата победа.

Echos from a deteriorating moment

http://www.dailymotion.com/video/xt1g5k_echos-from-a-deteriorating-moment_creation?forcedQuality=hq


"Echos from a deteriorating moment" is a highly symbolic work that appears, at first glance, to be utterly simple. Simple like life, which is to say, deceptively so. The means employed here are light

, shadow, echoing sound and the waves of the river; all elements experienced by most people on any given day of their lives. What lifts this work up is perspective, the interpretation of the artist's experience of these common events, the events that were in fact moments in his own life. That perspective may be found in the title of the work, " Echos from a deteriorating moment". The waves in the river, the light penetrating in a diffused manner through a more or less opaque glass and the echos of the sound all have two great shared characteristics: they have all been produced by events which have all ceased to exist and as they spread out from their origin in space and time, their original "meaning" is gradually changed through their interactions with the world. These original "echos" of a moment that no longer exists continue to spread out, now into this video, now through a computer screen, now into the mind of a spectator; through all these interactions with the world, the meaning evolves, the final meaning unknown until the final echo is heard. A "simple" video which encapsulates the entire nature of the experience of space in time.

„Отгласи от чезнещ миг” е силно символна творба, която на пръв поглед изглежда напълно семпла/обикновена. Семпла/обикновена като живота, което всъщност е измамно така. Използваните в нея средства са светлина, сянка, ехтящ звук и вълните на реката; все неща преживявани от повечето хора във всеки един ден от живота им. Но това, което ‘издига’ творбата, е гледната точка, интерпретацията на преживяването от артиста на тези общи събития, събитията, които всъщност са моменти в неговия собствен живот. Тази перспектива може да бъде открита в заглавието на творбата – ‘Отгласи от чезнещ миг’. Вълните в реката, светлината дифузно проникваща през малко или много матовото стъкло и отгласите от звука – всички те имат 2 важни общи характеристики: породени са от събития вече престанали да съществуват и, докато се отдалечават от своя първоизточник във времето и пространството, първоначално им ‘значение’ постепенно се променя чрез взаимодействията им със света. Тези изначални ‘отгласи’ на момент, който вече не съществува, продължават да се разпростират, сега в този видео материал, чрез компютърен екран, в ума на зрител; чрез всички тези взаимодействия със света значението еволюира, като финалното остава неизвестно докато не се чуе и последният отглас. Един ‘семпъл’ видео филм, който капсулира цялата същност на изживяването на пространството във времето.