Thursday, December 17, 2009


BINARY NOISE PORTRAITS

Накратко разказана история - претекст за създаване на цикъл портрети

Аутизъм. Разстройство на развитието, което пречи на човешкия индивид да възприема нормално и да взаимодейства със заобикалящия го свят, както и да организира и разбира информацията, която получава чрез своите сетива. Неврологично заболяване, в следствие на което настъпват промени във функционирането на рецепторите.
Научих това през 1989 година. Дъщеря ми беше на две години и половина, а аз завършвах обучението си по изкуства. Стъписването и паниката бяха последвани от неистово търсене на начини за преодоляване на това нейно състояние. Озовахме се с Емилиана и в швейцарска клиника, където прилагаха метод за лекуване на аутични хора. Състоеше се в опит за коригиране на звуковия рецептор чрез подлагането му на постепенно усилващ се филтриран шум. В края на терапията звука достигаше до пределите допустими за ухото. В основата на този метод беше обстоятелството, че към силния шум се привиква. Човек спира да чува преминаващия под прозореца на стаята му трамвай към края на втората седмица.
След 20 години тази лична история е моя повод за създаване на цикъл от творби - голямо форматни портрети - чрез добавяне/налагане на цветен шум до степен изчезване на образа. Размяната в позиционирането на смислите и обръщането на посоката на посланието в работите ги трансформира в артистична и символна "терапия" адресирана към "нормалните" хора.

Описание/Начин на реализация

Проектът Binary Noise Portraits е предвиден да се осъществи в галерийно пространство като изложба и звукова инсталация. Ще представи 18 творби, формат 130/200см., подредени на огледален принцип. Всяка двойка бинарни творби е свързана със слушалки и флаш-стик, които пренасят участника в шумовата среда. Материалът, използван за нанасяне на цветния шум, е еспандиран дунапрен и служи за създаване на огледалните (бинарни) образи.



BINARY NOISE PORTRAITS
A briefly-narrated story – a pretext to create a series of portraits

Autism. А development disorder which hampers the human individual’s perception of and interaction with the surrounding world, as well as the organization and understanding of information received through the senses. A neurological disease (disability), as a consequence of which, the receptors’ functioning changes.

I found out about that in 1989. My daughter was 2 and half years old, and I was just completing my arts studies. Confusion and panic were followed by the frantic search for ways to overcome her condition. With Emiliana we ended up in a Swiss clinic where they applied a particular method for treating autistic people. Its specifics lie in the attempt to improve the sound receptor through exposing it to gradually increasing filtered noise. During the last therapy sessions the sound reached the limits acceptable for the ear. That method is based on the circumstance that individuals become increasingly accustomed to the strong noise. One stops hearing the tram passing by under their window by the end of the second week.

After 20 years, this personal story is my reason to create a series of works – large-format portraits – through the building up/layering of colored noise until the image disappears. The swap of the meanings’ positions and the change of the message direction in the works transform them into an artistic and symbolic ‘therapy’ addressed to the ‘normal’ people.

Description/Method of realization
The project Binary Noise Portraits is designed to take place in a gallery space as an exhibition and a sound installation. It will present 18 works, format 130/200cм, arranged on а mirror-image principle. Each binary work is connected to headphones and a MP3 flash-stick which transfers the participant into the noise environment. The material selected for layering the color noise is porous foam and serves for creating the mirror (binary) images.

No comments: