The new canvases оf Bоgdan Aleksandrоv at ‘Yuzina’ gallery seem tо be the lоgical cоntinuatiоn оf his оne-man shоw at ‘Raykо Alexiev’ gallery last year. The artist relies again оn figural, mоre оften pоrtrait paintings, in which the image is a fоreigner tо its оwn cоlоurful essence. And that is sо because he likes tо prоblematize and irоnize the ‘оbviоus’ and ‘selfmeaningful’ values. I remember abstract paintings by him in which the brush strоkes stооd sо deliberate in their ratiоnal repeatedness that at the end the perceptiоn went mоre likely in the directiоn оf a cоnceptiоnal analysis than feeling the inherent features оf the painting. And it is the same again as the images in this exhibitiоn are captured in mоtiоn, the decoupage cоmes frоm the sphere оf phоtоgraphy, film and videо art. These images-fоreigners have settled intо the cоmfоrtable niche оf painting and parasitize оn it. And this is nоt strange as far as the sо called conceptual art emerged in the secоnd half оf the 20th century thrоugh meeting with performance, text, phоtоgraphy and videо art. Bоgdan Aleksandrоv cоnfidently places himself in many areas at the same time – and finally, it should be noted that his large-fоrmat canvases are authentic paintings in the purest meaning - shape, color and surface. If one viewer unveils the ambiguous semantic code, another will see professional painting skills. And when you are capable of such an intellectual slalom, then you will inevitably find your place in the ideal team of contemporary Bulgarian art.

Svilen Stefanov

Новите платна на Богдан Александров в галерия „Юзина“ са сякаш логично продължение на миналогодишната му изложба в галерия „Райко Алексиев“. Този автор и сега залага на фигурална, най-често портретна живопис, в която образът е чужденец на собствената си живописна същност. Това е така, защото той обича да проблематизира и иронизира „очевидните“ и „самопонятни“ стойности. Спомням си негови абстрактни картини, в които мазките стояха дотолкова преднамерено в своята рационална повтаряемост, че накрая възприятието отиваше по-скоро в посоката на концептуален анализ, отколкото към вчустването в присъщите на живописта свойства. И сега е същото, доколкото в тази изложба образите са стопирани в движение, разкадровката идва от полетата на фотографията, киното и видеото. Тези образи чужденци са се настанили в удобната ниша на живописта и паразитират върху нея. И това не е странно, доколкото така наречената концептуална живопис се появи през втората половина на ХХ в., тъкмо чрез срещата си с пърформанса, текста, фотографията и видеото. Богдан Александров уверено се разполага в много зони едновременно – но не на последно място, следва да се отбележи, че неговите голямоформатни платна са и автентична живопис в най-чистото значение – като форма, цвят и повърхност. Ако един зрител разгадава двойнственият семантичен код, то друг ще види професионалните живописни умения. А когато си способен на подобен интелектуален слалом, то неизбежно попадаш в идеалния отбор на съвременната българска живопис.

Свилен Стефанов

Drop Frame... Portraits in motion ...

concept

Bogdan Alexandrov

Human beings are intricately intertwined to the physical space surrounding them. Human gestures, their reach and posturing, and the attitudes they project towards objects or creatures in space are possible effects of fluctuations of the senses and can manifest as unconscious and involuntary reactions. It is possible that this is a shared human inheritance of a universal language that predates spoken language, one through which we find it impossible but to disclose and declare who we really are. In fact it is through this non-verbal medium that humans conduct 80% of their communication. Anthropological science through the branches Proxemics, Chronemics, Kinesics, Haptics and Oculesic is uncovering the ways in which we perceive space, time and movement in the process of communication.

From another direction, visual art may also be perceived as another form of non-verbal communication between people...

"The use of skill and imagination in the creation of aesthetic objects and environments that can be shared with others" is the essence of art according to the Encyclopedia Britannica, but I may expand this by adding that this is with the direct purpose by the artist to communicate with the spectator of his work.

I will focus my research into this invisible but message-filled "bubble" surrounding my protagonists to create portraits/faces that have the ability to unlock and add to the understanding of human nature. I will study the interactions that arise when two fundamentally inherent forms of human communication are layered: what we call proxsemics and the truths we perceive through the medium of visual art.

argument and working method

People document life more and more easily. Equipped with technical tools for "catching" the image they are tourists, reporters, filmmakers, video-gamers and artists. The media have also been digitized and transmit images in digital format. The image is reduced to a time code and is modified by the imperfections and defects of optical systems. Spherical and chromatic aberrations and color noise become abnormalities concomitant with the vision. The original vision becomes "misaligned" by accentuated motion and time when uniting with the new blurry and noisy image.

In my works I define protagonists by creating meta-pictures synthesized in ephemeral transparencies. Their hands, faces, gestures and motions are in a state in which the conditional conventional three-dimensions represented in paintings are replaced by a dynamic spatiality.

Drop Frame... Портрети в движение...

концепция

Богдан Александров

Човешките същества имат сложни взаимодействия със заобикалящото ги физическо пространство. Жестовете им, обхватът и позициите на тялото им, а и отношението спрямо предмети или създания в това пространство, са възможни следствия от колебания на сетивата и могат да се манифестират като неосъзнати и неволни реакции. Възможно е това да е споделеното от хората "завещание” на един универсален, предвербален език, посредстом който сме обречени реално да разкриваме и заявяваме себе си. Именно него използваме в комуникационния процес, чрез него осъществяваме 80% от човешкото си общуване. Общуване без думи. В режим на невербална комуникация. А антропологичната наука чрез клоновете си Proxemics. Chronemics. Kinesics, Haptics и Oculesic разкрива начините, посредством които възприемаме пространството, времето и движенията в процеса на комуникация.

От друга страна е възможно визуалното изкуство също да се възприема като не-вербална комуникация между хората...

„Използването на умения и въображение в създаването на естетични обекти и среди, които да могат да бъдат споделени с други хора” е същността на изкуството според Енциклопедия Британика, но аз бих могъл да доразвия тази интерпретация като добавя, че това е така с директната цел артистът да общува с гледащия неговата творба.

Ще фокусирам изследванията си в този невидим, но изпълнен с послания „балон”, обкръжаващ моите герои, за да създам портрети/лица, които имат способност да отключат и добавят разбиране за природата на човека. Постигането на това ще търся чрез взаимодействие и наслагване на два изначално присъщи за човека начина за общуване: това, което наричаме проксемикс и истините, до които се докосваме посредсвом визуалното изкуство.

aргумент и метод на работа

Хората все по-лесно документират живота. Оборудвани с технически устройства за „прихващане” на образ, те са туристи, репортери, филммейкъри, видеогеймъри и артисти. Медиите също са цифровизирани и излъчват изображения в дигитален формат. Виждането е редуцирано от времеви кодове и е модифицирано от несъвършенства и дефекти в оптичните системи. Сферични и хроматични аберации и цветен шум са станали отклонения, съпътсващи визията. Тя е „разместена” и с прикачено движение и време посредством догонващ я разфокусиран и шумен образ.

В работите си рисувам протагонисти чрез създаване на метаобрази, синтезирани в тяхната подведена от устройствата мимолетна транспарентност. Ръцете, лицата, жестовете и движенията им са в състояние, в което приетата условната триизмерност в картините е изместена от динамична пространственост.

Night of the museums and galleries..., Yuzina gallery, Sofia, BG. 18th of May 2013, exhibition: "Drop Frame, Portraits in Motion", Bogdan Aleksandrov, artist....Svilen Stefanov, curator

The Art Chronicle

Local & Global Art News

BOGDAN ALEXANDROV – A Modern Bulgarian Master

28062013

Dear Friends, it has been a while… forgive my inconsistency! While the desire to write about artistic events and work that interest me is as usual boundless – time seems to be the only limitation. However – for those of you who enjoy these writings, that come from the heart of my love for Art , I am restarting my writing with this post– about a Bulgarian artist, whose work has crossed boundaries. I have always wanted to devote special posts to my Facebook ‘discoveries’. Some of these Artists are unbelievable.

Susanne Kessler ( a sophisticated installation Artist from Germany ), Philip Geist, Ross Ashton ( brilliant Multimedia artists from Germany and Great Britain ) , Cliff Garten ( a California Public Artist with incredible visions) to name a few. These artists have something in common – they are absolutely brilliant! And inspirational!

SUSPENDED (E)MOTION

As I promised in the beginning – I only show you artists who have in some way astounded me and inspired me. That is a promise I will keep! So before I resort to presenting each an every one of them in time, allow me to present you a very talented and masterful BOGDAN ALEXANDROV, whose latest work, that was exhibited in Yuzina Gallery(2013) – I also encountered on Facebook. The genuineness of his vision is undisputed. His latest exhibition in Sofia has created quite a sensation. It id here – on the West coast by means of digital media. The large canvases by Bogdan Alexandrov convey a certain mood, that seems to captivate the viewer and leave a lasting impression. And BOGDAn ART (3)

makes us think. Makes us relate to the people in the images. ” What are they thinking? What are they talking about…? “After these questions fade away , we discover that it does not really matter. What matters is – that these paintings have captured a moment in time – that will never happen again. The eternal ‘now” as the Zen philosophy points it. The only moment that actually exists.

Regarding his method, in Mr.Alexandrov’s own words: ” Nowadays , people document life with greater ease than ever.” Says the Artist. ” Equipped with new technology, reporters, filmmakers and artists are “capturing” images constantly. The digital medium transmits images in a format, where the image is reduced to a time code and is modified by the imperfections of he optical systems being used.” These imperfections have been superimposed and intelligently used as the foundation of his method, that is difficult to define – by creating the illusion of the movement, without the still frames…

The Artist: “In my works I depict the characters by synthesizing multimedia images in a series of transitional transparencies. Their hands, faces, gestures and movements are in a state in which the conventional two-dimensions representational painting is replaced by the dynamic of the movement.”

The Artist Bogdan Alexandrov lives and works in Bulgaria, his website and his blog are:http://bogdanaleksandrov.blogspot.com/

Enjoy !

Your Truly.