Drop Frame... Portraits in motion ...

The new canvases оf Bоgdan Aleksandrоv at ‘Yuzina’ gallery seem tо be the lоgical cоntinuatiоn оf his оne-man shоw at ‘Raykо Alexiev’ gallery last year. The artist relies again оn figural, mоre оften pоrtrait paintings, in which the image is a fоreigner tо its оwn cоlоurful essence. And that is sо because he likes tо prоblematize and irоnize the ‘оbviоus’ and ‘selfmeaningful’ values. I remember abstract paintings by him in which the brush strоkes stооd sо deliberate in their ratiоnal repeatedness that at the end the perceptiоn went mоre likely in the directiоn оf a cоnceptiоnal analysis than feeling the inherent features оf the painting. And it is the same again as the images in this exhibitiоn are captured in mоtiоn, the decoupage cоmes frоm the sphere оf phоtоgraphy, film and videо art. These images-fоreigners have settled intо the cоmfоrtable niche оf painting and parasitize оn it. And this is nоt strange as far as the sо called conceptual art emerged in the secоnd half оf the 20th century thrоugh meeting with performance, text, phоtоgraphy and videо art. Bоgdan Aleksandrоv cоnfidently places himself in many areas at the same time – and finally, it should be noted that his large-fоrmat canvases are authentic paintings in the purest meaning - shape, color and surface. If one viewer unveils the ambiguous semantic code, another will see professional painting skills. And when you are capable of such an intellectual slalom, then you will inevitably find your place in the ideal team of contemporary Bulgarian art.

Svilen Stefanov

Новите платна на Богдан Александров в галерия „Юзина“ са сякаш логично продължение на миналогодишната му изложба в галерия „Райко Алексиев“. Този автор и сега залага на фигурална, най-често портретна живопис, в която образът е чужденец на собствената си живописна същност. Това е така, защото той обича да проблематизира и иронизира „очевидните“ и „самопонятни“ стойности. Спомням си негови абстрактни картини, в които мазките стояха дотолкова преднамерено в своята рационална повтаряемост, че накрая възприятието отиваше по-скоро в посоката на концептуален анализ, отколкото към вчустването в присъщите на живописта свойства. И сега е същото, доколкото в тази изложба образите са стопирани в движение, разкадровката идва от полетата на фотографията, киното и видеото. Тези образи чужденци са се настанили в удобната ниша на живописта и паразитират върху нея. И това не е странно, доколкото така наречената концептуална живопис се появи през втората половина на ХХ в., тъкмо чрез срещата си с пърформанса, текста, фотографията и видеото. Богдан Александров уверено се разполага в много зони едновременно – но не на последно място, следва да се отбележи, че неговите голямоформатни платна са и автентична живопис в най-чистото значение – като форма, цвят и повърхност. Ако един зрител разгадава двойнственият семантичен код, то друг ще види професионалните живописни умения. А когато си способен на подобен интелектуален слалом, то неизбежно попадаш в идеалния отбор на съвременната българска живопис.

Свилен Стефанов

Drop Frame... Portraits in motion ...

concept

Bogdan Alexandrov

Human beings are intricately intertwined to the physical space surrounding them. Human gestures, their reach and posturing, and the attitudes they project towards objects or creatures in space are possible effects of fluctuations of the senses and can manifest as unconscious and involuntary reactions. It is possible that this is a shared human inheritance of a universal language that predates spoken language, one through which we find it impossible but to disclose and declare who we really are. In fact it is through this non-verbal medium that humans conduct 80% of their communication. Anthropological science through the branches Proxemics, Chronemics, Kinesics, Haptics and Oculesic is uncovering the ways in which we perceive space, time and movement in the process of communication.

From another direction, visual art may also be perceived as another form of non-verbal communication between people...

"The use of skill and imagination in the creation of aesthetic objects and environments that can be shared with others" is the  essence of art according to the Encyclopedia Britannica, but I may expand this by adding that this is with the direct purpose by the artist to communicate with the spectator of his work.

I will focus my research into this invisible but message-filled "bubble" surrounding my protagonists to create portraits/faces that have the ability to unlock and add to the understanding of human nature. I will study the interactions that arise when two fundamentally inherent forms of human communication are layered: what we call proxsemics and the truths we perceive through the medium of visual art.

argument and working method

People document life more and more easily. Equipped with technical tools for "catching" the image they are tourists, reporters, filmmakers, video-gamers and artists. The media have also been digitized and transmit images in digital format. The image is reduced to a time code and is modified by the imperfections and defects of optical systems. Spherical and chromatic aberrations and color noise become abnormalities concomitant with the vision. The original vision becomes "misaligned" by accentuated motion and time when uniting with the new blurry and noisy image.

In my works I define protagonists by creating meta-pictures synthesized in ephemeral transparencies. Their hands, faces, gestures and motions are in a state in which the conditional conventional three-dimensions represented in paintings are replaced by a dynamic spatiality.

                                

Drop Frame... Портрети в движение...

концепция

Богдан Александров    

Човешките същества имат сложни взаимодействия със заобикалящото ги физическо пространство. Жестовете им, обхватът и позициите на тялото им, а и отношението спрямо предмети или създания в това пространство, са възможни следствия от колебания на сетивата и могат да се манифестират като неосъзнати и неволни реакции. Възможно е това да е споделеното от хората "завещание” на един универсален, предвербален език, посредстом който сме обречени реално да разкриваме и заявяваме себе си. Именно него използваме в комуникационния процес, чрез него осъществяваме 80% от човешкото си общуване. Общуване без думи. В режим на невербална комуникация. А антропологичната наука чрез  клоновете си Proxemics. Chronemics. Kinesics, Haptics и Oculesic разкрива начините, посредством които възприемаме пространството, времето и движенията в процеса на комуникация.

От друга страна е възможно визуалното изкуство също да се възприема като не-вербална комуникация между хората...

„Използването на умения и въображение в създаването на естетични обекти и среди, които да могат да бъдат споделени с други хора” е същността на изкуството според Енциклопедия Британика, но аз бих могъл да доразвия тази интерпретация като добавя, че това е така с директната цел артистът да общува с гледащия неговата творба.

Ще фокусирам изследванията си в този невидим, но изпълнен с послания  „балон”, обкръжаващ моите герои, за да създам портрети/лица, които имат способност да отключат и добавят разбиране за природата на човека. Постигането на това ще търся чрез взаимодействие и наслагване на два изначално присъщи за човека начина за общуване: това, което наричаме проксемикс и истините, до които се докосваме посредсвом визуалното изкуство.

aргумент и метод на работа

Хората все по-лесно документират живота. Оборудвани с технически устройства за „прихващане” на образ, те са туристи, репортери, филммейкъри, видеогеймъри и артисти. Медиите също са цифровизирани и излъчват изображения в дигитален формат. Виждането е   редуцирано от времеви кодове и е модифицирано от несъвършенства и дефекти в оптичните системи. Сферични и хроматични аберации и цветен шум са станали отклонения, съпътсващи визията. Тя е „разместена” и с прикачено движение и време посредством догонващ я разфокусиран и шумен образ.

В работите си рисувам протагонисти чрез създаване на метаобрази, синтезирани в тяхната  подведена от устройствата мимолетна транспарентност. Ръцете, лицата, жестовете и движенията им са в състояние, в което приетата условната триизмерност в картините е изместена от динамична пространственост.

Night of the museums and galleries..., Yuzina gallery, Sofia, BG. 18th of May 2013, exhibition: "Drop Frame, Portraits in Motion", Bogdan Aleksandrov, artist....Svilen Stefanov, curator

The Art Chronicle

Local & Global Art News

BOGDAN ALEXANDROV – A Modern Bulgarian Master

28062013

Dear Friends, it has been a while… forgive my inconsistency! While the desire to write about artistic events and work that interest me is as usual boundless – time seems to be the only limitation. However – for those of you who enjoy these writings, that come from the heart of my love for Art , I am restarting my writing with this post– about a Bulgarian artist, whose work has crossed boundaries. I have always wanted to devote special posts to my Facebook ‘discoveries’. Some of these Artists  are unbelievable.  Susanne Kessler ( a sophisticated installation Artist from Germany ), Philip Geist, Ross Ashton ( brilliant Multimedia artists from Germany and Great Britain ) ,  Cliff Garten ( a California Public Artist with incredible visions) to name a few.  These artists have something in common – they are absolutely brilliant! And inspirational!

     SUSPENDED (E)MOTION

As I promised in the beginning – I only show you artists who have in some way astounded me and inspired me. That is a promise I will keep! So before I resort to presenting each an every one of them in time, allow me to present you a very talented and masterful BOGDAN ALEXANDROV, whose latest work, that was exhibited in Yuzina Gallery(2013) –  I also encountered on Facebook.  The genuineness of his vision is undisputed. His latest exhibition in Sofia  has created quite a sensation. It id here – on the West coast by means of digital  media. The large canvases  by Bogdan Alexandrov convey a certain mood, that seems to captivate the viewer and leave a lasting impression. And makes us think. Makes us relate to the people in the images. ” What are they thinking? What are they talking about…? “After these questions fade away , we discover that it does not really matter. What matters is – that these paintings have captured a moment in time – that will never happen again. The eternal ‘now” as the Zen philosophy points it. The only moment that actually exists.

Regarding his method, in Mr.Alexandrov’s own words: ” Nowadays , people document life with greater ease than ever.” Says the Artist. ” Equipped with new technology, reporters, filmmakers and artists are “capturing” images constantly. The digital medium transmits images in a format, where the image is reduced to a time code and is modified by the imperfections of he optical systems being used.” These imperfections have been superimposed and intelligently used as the foundation of his method, that is difficult to define – by creating the illusion of the movement, without the still  frames…

The Artist: “In my works I depict the characters by synthesizing multimedia images in a series of transitional transparencies. Their hands, faces, gestures and movements are in a state in which the conventional two-dimensions representational painting is replaced by the dynamic of the movement.”

The Artist Bogdan Alexandrov lives and works in Bulgaria, his website and his blog  are:http://bogdanaleksandrov.blogspot.com/

Enjoy !

Your Truly.

Tsvetana  for

TheArtChronicle

For Your Viewing Experience – Below is Bogdan Alexandrovs List of Exhibits

http://www.youtube.com/watch?v=ova60VoA8i8

http://tyvanova.wordpress.com/category/uncategorized/

E.U., with no politics

This will be with a presentation of my latest two video works....

http://www.dailymotion.com/video/xsk9d2_3922frames_creation?forcedQuality=hq

and,

http://www.dailymotion.com/video/xt1g5k_echos-from-a-deteriorating-moment_creation?forcedQuality=hq


text - Andra Miruna Stancu 

Conştient sau nu, arta conturează afinităţi geografice şi etnice, pe baza unei informaţii ereditare, a unui subconştient colectiv raportat social şi politic în spaţiu şi timp. Fiinţa umană caută salvarea  sa şi a semenilor săi prin creaţie. Situaţia actuală la nivel global conduce arta către forme inedite de exprimare, în căutarea eliberării.

Expozţia E.U. WITH NO POLITICS  aduce în faţa publicului interesat de artă o formă cel puţin incitantă a contemporaneităţii.  Se pune problema artei ca stimulent al tutror simţurilor fiinţei, se pune problema artei ca stimulent al cât mai multor simţuri simultan. Arta aduce concept, aduce Idee, aduce o lume conturată cât mai detaliat prin sensibilităţile la care alege să facă apel.  Vă inităm, aşadar, la o expoziţie eliberată de orice tip de limite. Cinci artişti din toate colţurile Europei (Bogdan Aleksnadrov – Bulgaria, Maria Gall – România, Adrian Lis – România, Ingerid Opstelen – Olanda, Gerlinde Pistner - Germania) se vor întâlni în incinta Galeriei Romulus pentru a provoca senzaţia, perceptibilul, punând manifestarea artistică sub forme inedite.

Vernisajul va avea loc la Romulus Art Gallery pe data de 3 octombrie 2012, ora 18:00 şi va fi prezentat de Andra Miruna Stancu.

Vă aşteptăm!

Galeria Romulus (Strada Romulus Nr. 8, Sector 2, Bucureşti)

3 octombrie 2012

18:00

                                                                              

Consciemment ou non, l'art retrace des affinités géographiques et ethniques, sur la base de l'information héréditaire d'un inconscient social et politique collectif , subordonné a l'espace et au temps. L’ être humain cherche le salut, dans la création. La situation actuelle au niveau mondial conduit l’art à des nouvelles formes d'expression, en quête de libération.

L’Exposition É.U. SANS POLITIQUE amène l'art au public, dans une forme passionnante et néanmoins contemporaine. La question de l'art comme un stimulant sensoriel ,  de plusieurs sens en même temps, devient le thème principal. L’exposition  apporte un concept, une idée, et un monde façonné par la sensibilité  et par les nombreux détails auxquels  les artistes ont choisi de faire appel.

Nous vous invitons donc, à  une exposition libérée  de toute limite formelle. Cinq artistes de toute l'Europe (Bogdan Aleksnadrov - Bulgarie, Marie Gall - Roumanie, Adrian Lis - Roumanie, Ingerid Opstelen - Pays-Bas, Gerlinde Pistner - Allemagne) se réuniront  à l'intérieur de la  Galerie Romulus , afin de provoquer les sens et la  perception , mis entièrement au service de  l'expression artistique , par des formes originales.

 Bogdan Aleksnadrov – Bulgaria

With the passing of time together with the ups and downs of social structures, we have been able to observe the way art is many times marked by political affinities or disappointments. E.U. With no Politics has as one of its main goals to get detached of these types of approach. It brings into question the way artists with a different nationality can come together in an exhibition and create a high level of communication through their ways of expression. Their works become a proof of the spontaneity and the ease art can demonstrate when trying to get detached of any type of social constrains, giving the public a series of states, expressions, approaches that appeal primarily to individual sensitivity.

Contemporary art, through the unconventional who it values, often happens to refuse providing more than a few clues, more than a few suggestions designed to resonate with every viewer in particular. Artist ceased to seek its sensitivity in the outside, choosing to call their inner structure. We get from here a unique transparency in artistic manifestations a gorgeous fluidity of expression. All choices artist will make from now on are meant to sincerely sync with the message they need to communicate.

In this respect, Bogdan Aleksandrov made a movie of the experiment, a movie of the intensity of inner discovery, revealed in the simplicity of life. Strong feelings are extracted from detail. The artist creates a world of echoes, tensions and sensitivities that we find in every detail around us. The exterior becomes a purely personal experience.

Continuing shaping universes, Ingrid Opstelten brings us a number of installations that prove a highly sensitive dynamic. With the casts made on her own body and through precise contours, she proposes a series of instances of the human being finding itself on the border with the world of dreams. The artist`s works are strongly energized by light effects.

Art never loses its mobility and comes closer and closer to life through the works of Gerlinde Pistner. The artist describes her works as “living art”. A number of installations created as a plastic clothing collection in various colors will outline the idea of materiality, describing a cover for the human being. What we produce comes to define us, to clothe us.

With Marion Walter’s three works femininity is emphasized. The artist will assume that every woman is beautiful, successfully managing to convince us of this. The woman is represented by what defines her the most: her breasts. Through proper lines and colors, each work, representing a certain woman`s breasts, will gain individuality. Each female will describe a typology, but the most important, all women, no matter the patterns, describe beauty.

The human being will lose its material consistency in the works exhibited by Adrian Lis. Through tense portraits, the artist puts the being in perspectives where the tangibility loses its relevance, leaving space to the process sensed through the portrait’s tension.

As a synthesis of contemporary, Maria Gall presented a video describing its artistic approaches. In his works of animated sculpture and three-dimensional painting, the artist treats art as a challenge where it is meant to be redefined, here referring specifically to painting and sculpture. Her works are living on their own, they are living organisms themselves. Sculpture proposes itself as a representation of its own structure. Maria Gall’s art takes value from itself, it becomes a member of its own living universe where it creates a spectacle through its own mechanisms. 

text - Andra Miruna Stancu



                                                                                    

  Adrian Lis - Roumanie

 Ingerid Opstelen - Pays-Bas

3922 Frames

http://www.dailymotion.com/video/xsk9d2_3922frames_creation?forcedQuality=hq

"3922 frames" is a video work made from the record of a performance by Bogdan Aleksandrov. The performance and video alike represent a confrontation between man and the relentless progression of time; in so doing it deals with the issues of mortality/eternity, the progression of time, and the human desire to "make a mark" that will endure beyond a lifetime. The symbolism deployed to encompass these elements begins with the location of the performance, the clock tower of one of the largest and oldest cathedrals in Bulgaria: the religious location invoking simultaneous thoughts of man's mortality and desire for eternity, the clock(which has run continuously for over 100 years) keeping an impersonal and steady beat to the passing moments of generations of men. The next element to the work is both the material chosen for and particular location selected by the artist for the screen on which the performance happens: clear plastic nylon(ironically cheap and disposable), and placed directly in front of the clock. The time is only a few seconds before high noon, the stage is set for a confrontation between the artist(representing mortal man) and the clock(representing the impersonal tyranny of time). The clock sounds off the passing moments, the man makes his mark in defiance. The final act is the creation of this video, the title another reference to time, in the form of the number of frames in the film. The drama continues and the end result is not certain, time continues to assert itself over the artist, and yet the video itself gives a form of immortality that perhaps cheats time of a portion of its victory .

‘3922 кадъра’ е видео торба, създадена от записа на пърформанс на Богдан Александров. Както пърформансът, така и видео творбата представя конфронтация на човека с безжалостното протичане на времето; в това си действие тя се занимава с въпросите на тленността/вечността, протичането на времето и желанието на човека да ‘остави следа’, която ще просъществува отвъд човешкия живот. Символността, използвана за да се обхванат тези елементи, започва с местоположението на пърформанса, часовниковата кула на една от най-големите и най-стари катедрали в България: религиозното място предизвикващо едновременни мисли за човешката тленност и жажда за вечност, часовникът (работил без прекъсване повече от 100 години), който безпристрастно и равномерно/неизменно е отбелязвал отминаващите моменти на поколения човеци. Следващият елемент/аспект на творбата е както материалът, така и конкретното местоположение избрани от артиста за разполагане на екрана, върху който се случва пърформанса: прозрачен найлон (по ирония, евтин и за еднократна употреба), поставен непосредствено пред часовника. Часът е няколко секунди преди пладне, сцената е подготвена за сблъсъка между артиста (представляващ смъртния човек), и часовника (представляващ бепристрастната/безучастната тирания на времето). Часовникът отброява отминаващите моменти, а човекът с предизвикателство оставя своята следа. Финалният акт е създаването на тази видео творба, със заглавие, което е друга препратка към времето под формата на определен брой кадри във филма. Драмата продължава, а крайният резултат не е известен, времето продължава да отстоява себе си над артиста; но все пак самата видео творба дава форма на безсмъртност, която вероятно измамва времето за частица от неговата победа.

Echos from a deteriorating moment

http://www.dailymotion.com/video/xt1g5k_echos-from-a-deteriorating-moment_creation?forcedQuality=hq


"Echos from a deteriorating moment" is a highly symbolic work that appears, at first glance, to be utterly simple. Simple like life, which is to say, deceptively so. The means employed here are light

, shadow, echoing sound and the waves of the river; all elements experienced by most people on any given day of their lives. What lifts this work up is perspective, the interpretation of the artist's experience of these common events, the events that were in fact moments in his own life. That perspective may be found in the title of the work, " Echos from a deteriorating moment". The waves in the river, the light penetrating in a diffused manner through a more or less opaque glass and the echos of the sound all have two great shared characteristics: they have all been produced by events which have all ceased to exist and as they spread out from their origin in space and time, their original "meaning" is gradually changed through their interactions with the world. These original "echos" of a moment that no longer exists continue to spread out, now into this video, now through a computer screen, now into the mind of a spectator; through all these interactions with the world, the meaning evolves, the final meaning unknown until the final echo is heard. A "simple" video which encapsulates the entire nature of the experience of space in time.

„Отгласи от чезнещ миг” е силно символна творба, която на пръв поглед изглежда напълно семпла/обикновена. Семпла/обикновена като живота, което всъщност е измамно така. Използваните в нея средства са светлина, сянка, ехтящ звук и вълните на реката; все неща преживявани от повечето хора във всеки един ден от живота им. Но това, което ‘издига’ творбата, е гледната точка, интерпретацията на преживяването от артиста на тези общи събития, събитията, които всъщност са моменти в неговия собствен живот. Тази перспектива може да бъде открита в заглавието на творбата – ‘Отгласи от чезнещ миг’. Вълните в реката, светлината дифузно проникваща през малко или много матовото стъкло и отгласите от звука – всички те имат 2 важни общи характеристики: породени са от събития вече престанали да съществуват и, докато се отдалечават от своя първоизточник във времето и пространството, първоначално им ‘значение’ постепенно се променя чрез взаимодействията им със света. Тези изначални ‘отгласи’ на момент, който вече не съществува, продължават да се разпростират, сега в този видео материал, чрез компютърен екран, в ума на зрител; чрез всички тези взаимодействия със света значението еволюира, като финалното остава неизвестно докато не се чуе и последният отглас. Един ‘семпъл’ видео филм, който капсулира цялата същност на изживяването на пространството във времето.

Local Cooling

The provocation for this series of paintings came from a meteorological event in the summer of 2010...The location in which I have my studio (44-N latitude), found itself directly in the path of a tornado. The temperature plummeted, it was dark, it became cold, and then came the roaring ... A vacuum created by the storm reduced the glass skylight in the studio's main room into powder. This IS an Almost unheard of event for this location, though such events now begin to Become more Frequent.

There IS a PARADOX in the FACT That I felt the Physical manifestation of global warming Through a local Experience Not That IS in FACT normal for this locale .This initiation by a freak meteorological event produced a deep curiosity directed to the essence of natural phenomena. Like a "hurricane hunter" I began to search / explore the Possible Harmony, locked in nature and whether Their Something (in this Case the Golden section) CAN rationalize Them.

I know That Are Valid Aesthetic categories as Well for nature, for They Are When correlated to human sensitivity, emotions, passions ... I do not intend to paint visionary landscapes (from a distance), but rather to search for the hidden essence in nature ... the Truth.
... Finding myself by chance in the eye of the storm, I chose to then paint a series of paintings through it's eye

ФОРМАТИ НА БЕЗКРАЙНОТО МАНИФЕСТ

ФОРМАТИ НА БЕЗКРАЙНОТО
МАНИФЕСТ


Автори: Богдан Александров и Георги Минчев


Човекът притежава инстинкт/вродено качество да опознава себе си и обкръжаващия свят. Познавайки го, той го назовава, измерва, визира, изяснява собственото си отношение към него. Това е начинът светът субективно и обективно да пораства и да се разширява. Този процес добавя динамика към отношението на човека към света, т.е. динамизира личностната координатна система, чрез която човек се съпоставя и ситуира. За да поддържа ценностната си система в равновесие спрямо глобалното, за човека е необходимо ново обстоятелствено вглеждане в собствените му микросветове.
Светът се възприема чрез сетивата и разума. Това е във взаимовръзка. Сетивата възприемат чрез седемте свои рецептора. В случаите, когато природата е заложила други параметри на възприемане, светът се осмисля по различен от смятания за нормален начин. Като следствие от този различен начин на рецепторно възприемане на света разумът също реагира, в повечето случаи чрез оставане отвън (outside). От гледна точка на неврологията, психологията и психиатрията състоянието се определя като autism (Syndrome of Autism). Характерни за аутистите са еднотипни действия, доведени до съвършенство. Ако в следствие на тези действия се създава изображение, то зад него стои цял, самодостатъчен личностен свят, подреден в система, която се развива и търси своите параметри за глобалното и съответно за динамично равновесие търси да открие своите вътрешни дълбини в полето на несъзнатото. То е такова каквото е – без претенции за изкуство. Тези изображения са пресечната точка между света на видимото, претворимото и обяснимото и света на невидимото, непознатото и неподлежащо на декодиране. Вероятно пресечните точки между видимото и невидимото и тяхното проявление са различни по естество и форма. С този проект авторите изследват конкретно проявление от невидимия спектър, чрез въвеждане на изображения от него в контекста на съвременното визуално изкуство. Тези изображения, адресирани/монтирани във видимото пространство, са манифест.

2. Техническо описание и план за реализация
Произволен брой рисунки на аутистично дете се тиражират в голямо количество в цвят и черно-бяло (офсет и ксерокс) върху вече използвани печатни изделия – пощенски картички, вестници, покани, книжни тела, пликове за писма. Изображенията представляват многократно повторени във формата на 1 лист, подредени по специфичен начин, цветни форми, наподобяващи ромб или кутия. Копията са достатъчно на брой да запълнят 4 квадратни библиотечни рафта, касетирани на по-малки квадрати с външни размери 200/200/20 см. и монтирани един към друг така, че в основата си да образуват квадрат с размери 220/220 см. Предназначението на така изградения от шперплатни плоскости куб е в него да се поставят стекове (блокове) от тиражираните изображения на детето. Начинът, по който са подредени копията, предполага тяхното вземане с ръка, разглеждане и евентуално разместване. На тавана на помещението над създадения куб чрез мултимедия се прожектира заснет процеса на създаване на рисунките – ръката на детето, рисуващо формите ромбове-кутии.

Локално застудяване

Локално застудяване

Повод за серия картини ми даде случай от лятото на 2010 година... Мястото, където се намира ателието ми (44 паралел-северна ширина), се озова на пътя на торнадо. Връхлетя изненадващо. Температурата рязко спадна, стъмни се, след което се появи тътен... От създалия се вакуум стъклата на оберлихта станаха на прах. Парадоксът в обстоятелството да усетиш физическо проявление на Глобалното затопляне чрез негова противоположност и преживяното изпитание, насочи любопитсвото ми към същността на природната стихия. Дръзнах като „ловец на урагани” да търся/изследвам хармонията, заключена в същността им и дали нещо (в случая златното сечение) може да ги подчини.

Знаех, че естетическите категории са валидни за природата в случай, че са съотнесени спрямо човешки чувста, емоции, страсти... Но не възнамерявах да рисувам визионерски пейзажи (наблюдаващ от страни), а търсех скрита същност... истината.

...Попаднал в „окото на буря”, реших да създам картини, като „видя” през него.